автор: GINKO_PRIM

Тя, може би ще проговори някой ден,
ако успее да възвърне целостта си.
Но днес мълчи. Изглежда уморена.
Измерва бавното умиране в кръвта си

с болезнената синева на вените.
Присяда тайно в тъжното на лятото.
Разплита нищетата си във времето.
Въздържано пристъпва, в Moderato.

Обръща огледално отраженията
на всички срещи и усмивките наоколо.
Понякога се вслушва във вселените,
проникнали в сърдечните синкопи.

Изтлява бавно в мириса на мащерка,
изтръгната от дивото си с мълния
и се надява, в прогореното, все някога
да се преборят за живот зелени кълнове...