автор: rosy88

Докато чакам да ме изречеш,
/защото като дума съм ти Скъпа/
Във мен се породи един копнеж
и лекичко погъделичква пъпа ми.

Засяда в плитчините на ума
Една такава мъничка надежда:
Щом още неизречена стоя
Щом шапката ти още е на прежда

Тогава значи всичко предстои
И всичко ще е приказно красиво!
Отваряш устните си...Но уви
Измрънкваш само: „Нещо ми е криво”.