По изгрев събличам синя тишина
и слънце окъпано зареждам в очите.
После на червено пускам деня
с розови мечти за звездите.
По обед в зелено оглеждам света.
Дъга отразена в резидавите зеници
реди на огледален следобед мига,
проникващ в сетивата със спомени.
По залез, оранжев ралиствам деня,
преметната с тишина виолетова.
Знам, ей сега ще дойде нощта...
в съня ще е кехлибарено светло.