автор: marco777

Има малки моменти в този живот , заради които си заслужава да се живее. Например: да прочетеш хубава книга, да се усмихнеш на красиво момиче, да изпушиш добра кубинска пура, да изядеш сутрин един току що изпечен кроасан с кашкавал в комбинация с ароматно кафе.
Боже ! Кроасан с кафе. Просто прелест. Събуждам се с тази мисъл. Първият въпрос , който си задавам е: „ Какво имам да правя днес?” . Днес ми предстои едно приятно пътуване до Америка. Имам среща с клиенти. Американците са симпатични, весели и дружелюбни. Ще ми покажат новите си поръчки, ще поприказваме, после обяд и… обратно. Очаква ме едно интересно прекарване на работния ден ( ако може да се нарече ” работен”). Денят е Петък, което означава , че практически, моята „ работна” седмица е вече приключила. Вземам един ободряващ душ , обличам се спокойно,после бавно тръгвам , наслаждавайки се на приятното очакване на мига в който ще се кача на колата и бавно ще потегля към границата с „ най – великата държава на света”. Америка – страната на демокрацията и прогреса. Там полицаят ще спре на улицата и ще ти помогне да си смениш гумата. Той пръв ще ти се притече на помощ, ако имаш някакъв проблем . Девизът на полицията е „ we serve and protect “, което ще рече на прост американски език: „Ние ви служим и защитаваме”. Това можете да го прочетете на задната врата на всяка полицейска кола ( ако надписът не е зацапан от повърнатото на някой пиян негър, арестуван през нощта ).
Ех, баба да беше жива, щеше да каже: „ Блазе ти , чедо ,че отиваш в Америка !” . Да …така е. Блазе ми, бабо !
Пътувам към границата, а в съзнанието ми е все в кафето. В Канада си имаме една верига закусвални „Тим Хортънс „. Там се сервира най-вкусното кафе в цяла северна Америка. Ароматът му е неповторим и като отпиеш една глътка ти се иска още една. И като добавиш един току що изпечен кроасан с кашкавал - ето за това си заслужава да се събудиш и да изживееш денят си.
Поръчвам ги на едно усмихнато момиче, което ми подава поръчката и казва „ благодаря”. Не миличка, аз ти благодаря, че правиш моят ден по – светъл с прекрасната си усмивка. Вземам чашата и една кесийка с надпис Тим Хортънс от която се носи неповторим аромат на масло , кашкавал и препечен хляб . Запътвам към колата. Отварям си кафето и оставям кесийката на седалката. Една муха бързо каца близо до нея.Как ли е попаднала тук? Навън е слънчев но доста студен есенен ден. Посягам да я убия, но се спирам. Защо да го правя. Ако на това не му кажеш късмет? Няма да съм сам. Имам си спътник. Вън тя няма да оцелее и час , а в колата в безопасност.Колко дълго може да живее една муха? Бях чел ,че мъжката живее средно двадесет и шест дни а женската тридесет и три.Тази се е задържала чак до есента.Приемаме ,че е дама . Хайде, миличка, потегляме за Америка. Колко хубаво е да имаш събеседник до себе си.
- Знаеш ли, хвъркатичко, имам един колега който казва: „ …ако купуваш всеки ден кафе за един долар, след десет години ще си похарчил три хиляди и петдесет долара .Това са много пари. Кафе няма да пия.” Ами, по тази логика намали яденето. Ще икономисаш още – му казвам. Само внимавай да не стане, като на Хитър Петър магарето.Тъкмо го научил да не яде , то взело , че умряло. Между другото, това е най-голямата далавера. Спестяваш всякакви разходи.” Нали така ? Гледай, наближаваме границата. Какво се въртиш само около кроасана.Чакай ! Ето ти трошичка. Леле …! Ти да не си била куче в предишният си живот. Стрелна се като гладен лешояд. Гризкай си спокойно. Аз ще хапна , като минем границата…. с кафето…м - м -м …ще е чудо ! Трябваше да си взема голямо кафе.
Спирам колата до будката с офицера от гранична полиция- една руса красавица. Тя ме поглежда студено. Приятелят ми Айван, казваше:” …ако видиш руса жена със сини очи, тънки устни и остър нос, пази се брате. Много са злобни. Мразя ги от дъното на душата си. Бившата ми жена беше такава.”
За мой късмет тази на будката напълно се включва в описанието.
- Носите ли оръжие ? - сухо ме запитва офицер Джейна Скот ( съгласно табелката закачена на ревера и).
- Не, разбира се. Забранено е преминаването на границата с оръжие - отвръщам усмихнато.
- От къде се разбира ? В коя страна сте роден ?- почти гневно ме запитва полицайката, обръщайки внимание на силния ми източно-европейски акцент.
- България – отвръщам спокойно, знаейки,че тя го е прочела в компютъра още преди да и отговоря.
- Носите ли цигари или алкохол?
- Не.
- Носите ли над десет хиляди долара?
- Не.
- Носите ли храна ?
- Не.
Тя хвърли поглед върху кесийката от Тим Хортънс и демонична усмивчица леко се плъзна по тънките и устни.
- Изтеглете колата напред, оставете ключовете на таблото и излезте на пет крачки в страни ! – изкомандва полицайката Скот .
Леле ! Забравих за кроасана ! Нямам право да преминавам границата с храна. За такива дреболии до сега не бяха ми правили проблем, но явно, тази се заяде. Кафето…бързо, кой знае къде ще го излее? Изпивам го на екс. Ух, че гадно! Чак ми припари отзад. Излизам вън.
Офицер Скот надяна гумени ръкавици и започна да рови из колата ми все едно съм накотрафикант. Всичко, което докопа изсипа на пода.Взе кафето ми и го обърна върху седалката.За мое щастие - бях го изпил.Късмет ,че не купих голямо. Взе кесийката със закуската ми и я отвори внимателно, сякаш беше пълна с динамит.Извади кроасана победоносно .
- Какво е това? -изгледа ме с презрение полицайката.
- Хартиена кесия – отвръщам с усмивка.
- Нямате право да преминавате границата с хранителни продукти.
Реших да си премълча и да не се правя на интересен, за да не ме постигне участта на един мой приятел . Жорката си ловял риба без рибарски билет. Тъкмо хвърлил въдицата и някой го потупал по гърба , легитимирал се и му го поискал. Жоро, като по- съобразителен му казал , че не лови риба, а онзи го попитал :”.. добре де, а какво правиш с тази въдица и кордата във водата ?”. „ Плакна си червеите – съобразително му отговорил приятелят ми. Домашни любимци са ми.” Онзи не разбирал от майтап и му натресъл сто и седемдесет долара глоба.
Стоя и гледам тъжно как късат кроасана ми и го изхвърлят в кашон за отпадъци. Един гладен гларус се спуска и грабва едно парче. „Поне, ти остана доволен, брат” - изпращам гларуса с поглед.
- Свободен сте ! Ето Ви документите.
Офицерът от гранична полиция Джейна Скот ме поглежда победоносно и очаква моята гневна реакция.Ако баба ми беше жива щеше да каже: „…не се коси чедо, Бог ще я накаже .” Защо да и правя удоволствие като се ядосавам. Благодаря и. Усмихвам се дружелюбно и пожелавам приятен ден. Моята реакция тотално я обърква.Тя тръгва към будката, спъва се на първото стъпало, пада и жестоко си ожулва коляното. Правя крачка за да и подам ръка, но по закон нямам право да докосвам полицай, който е на служба.Може да се приеме, като опит за нападение.
- Може ли да Ви помогна офицер Скот ?
- Не. Аз съм добре - поглежда ме засрамена. Лицето и добива цвят на домат.
- Имам лепенки в колата.
-Не .Благодаря !
Погледнах в купето. Имах лепенки – вече нямам.Тя ги беше разпечатала, разпиляла и беше стъпвала върху тях. Всички документи се търкаляха на пода. Абсолютен безпорядък. Джипа ми имаше нужда от подреждане и почистване.
Докривя ми за мухата. Тя няма да оживее на студа.Съжалявам за кафето, за кроасана от столистно тесто… с масло… и кашкавал, приятно зачервен и ухаещ вкусно…. Съжалявам и за ожуленото коляно на офицер Скот….
Бабо, защо е толкова тъпа американската гранична полиция ?
-
Завивам към магистралата и усещам как нещо прелита край мен.
- Хей, хвъркатичко, тук ли си миличка? Ти си ми една хитра мушица. Настанявай се ! Та, за какво си говорихме с теб?… Да-а-а - за кафето.