автор: bez_dusha

И нема си работа Господ на шестиот ден
Па создаде человека
И создаде го Господ по свое подобие образно
И понеже образ Господ гледаше
Излезе творение огледално
На туй що Господ замислил беше
И левото десно стана
И добрините Господни що в человека заложи
Злини человешки станаха
И понеже добрините тъй много бяха
И злините человешки много станаха
И зачуди се Господ на седмиот ден
що с творението да прави
па седна Господ на камек да си почине
и благослови Господ ракийката
да Му отпусне около шийката
но появи се из невиделица жената
със сопа чепата в ръката
устата, кат дявол ината
на Господ занарежда
нервите Му заизцежда
тя гълчи
Той мълчи
И ядоса ся Господ
И прокле жената

В мъки родилни да ся мята
С кафе без захар
Живот да подслажда
В обувки ръбати
Крака и да стават
Чепати космати
С торби тежки
Вечно да броди
Пазарите человешки

И реши Господ да унищожи земята
На злини пребогата
Па прати на ней жената
И много войни ся водиха
За Клеопатри и Елени разни
С глави празни
И много мъже снажни
Измряха с мисъл за мисии важни
И стана много тежка
Мъката человешка
И не беше вече за никоя грешка
Разкая ся Господ
И риши на света да прости
И погледна Господ Земята
И оцелелите взе да пресмята
Но само пенсионери бяха
А и те от глад мряха
Отминало бе человешкото лято
Не бе останало нищичко свято
Трижди прокле ся Господ за своето творение
И остави Го на собственото му провидение
И реши Господ рай да построи
Там да ся усамоти
И создаде Господ рая
Та Нему вила да стая
Ала и там людете влезнаха
Веднага йощ щом умряха
Но зачуди ся Господ
Защо му е на Петра
Цяла връзка ключове
Кат вратата на рая една е
Издебна го Господ и ей на фана го
Люде в рая да бута
През врати тайни
Срещу валута
И прокле Господ Петра

Двери райски вечно да пази
В Рай нивгаш да не влази

И ядоса ся Господ па создаде ада
И напали в него огнена клада
Там да ся мъчи
Всеки що на Земята ся пъчи
А на адските двери
Надпис да сложи
За добре намери
И написа в смисъл

От вътре надежда ся не процежда
И всякя зля умисъл
До тук те довежда

Много души вряха
И кат въглени тляха
На люде скверни
Макар и правоверни
И прати Господ Данте в ада
По мъките да броди
Всичко да опише
В четиристишие
Но людете четяха
И Данте клеветяха
Че лъжел ги вил
С тоя пасквил
И Господ ся ядоса
Па отвори дверите адови
И пусна от там секакви гадове
И революции станаха
И людете страдаха
И корупция прати
Та человек се ушмати
И прати на земята люде неморални
Що твърдяха че сите са равни
И тъй слезе ада на земята
И свърши ся света
От Господа за людете создаден

Горното написа
Без душа светия
свидетел с тъпия
На Свети Илия
комшия по килия
Туй да опише му беше орисия
Що тегне кат камек на шия