автор: artist

Мъжки мои момчета,
с които така съм лудувала,
как не можахте да схванете
моята истинска същност,
моето нежхо присъствие,
ефирния зов на сърцето ми!
Палави мои момчета,
които така съм обичала,
къде изчезна детството,
усмивките и заричанията?
Станахте мъже - безнадеждно!
А мечтите ни бавно потънаха
в пясъка на забравата!
Няма улавяне!
Само понякога - със питието,
гробовно самотни,
задъпжаме блясъка в погледа,
а дивия писък на времето
се прицелва точно в челото
и пръсва черепа!
Няма прощаване!!!
Грохнали мои момчета,
с които върхове съм превземала
и съм скачала в наѝ-дълбоките бездни,
с които държа живота в ръцете си
Не губете кураж!
Опънете платната сега!
Ще се срещнем отново там -
отвъд безвремието на смъртта...