Падам, ставам, мечтая.
Всеки миг е така.
Живата не признавам.
Без търсене и любовта.
Падам, ставам, побелявам.
Вървя с деца в ръка.
Тръгнала към безкрая.
Пред мен е любовта.
Така вървя напред.
Поне аз мисля си това.
Паднала оглеждам се
и ставам на крака.
Спирам, тръгвам, падам.
И пак вървя на там.
Щастлива съм и плача.
Инат ли е незнам.
Децата пътя свой избраха.
Път по - лек им пожелавам.
И да пазят любовта.
Аз към безкрая продължавам.