автор: kasiana

Когато съм приоблачна и тъжна,
душата ми самотница се скита
по образа невидим на Луната…
Тогава отеснява ми Земята…
Сърцето свири вълчата сюита –
мечтание, залутано в окръжност.

Когато в мен тъгата надделява,
слепец пред светофар съм в ъгъл черен
по пътищата земни на живота…
Препуска той с безбройната си флота –
реален, неживян или химерен,
и сее ту любов, ту смърт, ту слава…

Когато съм в тъмата на Луната,
на нишката сребриста се люлея
от пъпа ми излитнала нагоре…
С черупката си орехòва споря
и с лунните щурци в нощта ти пея,
че тук съм весел слънчев терминатор…

__________________
* Границата между осветената и неосветената част на Луната
се нарича “слънчев терминатор”