автор: jahir

Луната е досущ като ханъмите -
прикрива често свойто пълнолуние.
По мръкнало излизат таласъмите.
И тъмното е кей за междудумия
във празното поле до редовете.
Недоловими, неизказани знамения
са повеите многозначни по лицето
по мръкнало. Нощта е погребение
на всичките несбъднати поверия.
По мръкнало излизат таласъмите
на нашето зазидано безверие.