Молитва /... за прошка.../
(На aurora – Честит рожден ден!... )
Когато,
жизненото поприще – средата
достигне скитницата ми душа
не знам,
дори ще искам ли отплата
... прости ми Господи,
аз знаех, че греша,
когато
тъй неукротимо мразех
и търсех злото да унищожа,
ала доброто – тъй и не опазих
... прости ми Господи
аз знаех, че греша,
когато,
тихо казвах прости истини,
а исках гръмогласно да звучат,
но само за избрани и пречистени
... прости ми Господи
аз знаех, че греша,
когато,
земният ми път се свърши
и се смири душата уморена,
пак Ти, Всевиждащия,
Всемогъщия, със милостта Си –
се смилиш над мене...
Прости ми Боже,
непокорния ми стих,
защото, аз – не се смирих
... и – не простих!
boyboev, 09.07.2010