автор: sradev

След пробуждането си, а и преди това, Кралицата беше орисана да плаче със златни сълзи (проба 999), да се смее с алени рози (Шанел 5 и табакус) и да бъде прокудена на мъглив остров.
Истинската прокоба беше змейска - когато градината се смее и кралицата да се смее, когато градината плаче и кралицата да плаче. В нея се събираха светлините на петте свята, пречупваха се и излизаха като отражения на далечни пламъци. Когато бурята дойде над Градината, кралицата разпери крила и полетя.
И така тя изостави проскубаната Змейова градина прелетя над блатото и зад девет земи се тръшна на Острова на парите. Там, за чуждите тя имаше златни сълзи, а за своите деца - алени рози. И беше щастлива, до колкото може да бъде щастлива една змеица сред заспали вълкомечки. На острова всичко миришеше на вода и злато и за това тя по-често плачеше, отколкото се смееше. Децата й, като видяха келепира от плача, стигнаха до извода, че от смях файда няма, дори и да си Питон. "Хайде, мамо, казваха те, капни няколко сълзи, че празници идват." Така и ставаше, защото хаберите от Змейовата градина бяха все кусури, кундурджиите на острова - все повече, а блатото прииждаше и се задомяваше на острова.
Горчилка взе да се събира в гърлото й, дим започна да излиза от устата й и един ден не изтърпя, изригна огън и жупел върху острова и околностите му и стана така прашно и кално, че нито един змей не можа да долети до острова.

(втора версия)