автор: Adi

Каква любов!?
Това е цяло бедствие!
Като торнадо връхлетя.
Безмилостно обхвана мойте мисли,
разбърка ги,
… душата полетя
Започна неочаквано,
като безумие.
Като прииждащ прилив
ме превзе,
изпълни и нощта ми
с пълнолуние,
без памет ме остави
щом дойде.
Разтърси ме.
Душата ми разголи,
донесе страст и всичко заличи.
Като светкавица премина
през сърцето ми,
изряза си пътечка от мечти.
По нея името си издълба със огън
и всяка буква ме изгаряше до кост.
Във храм свещен не смеех да се моля,
не опрощение ми трябваше, а пост.
И следвайки те взирам се в душата си,
незнайно как промъкнал се във нея,
оставяйки следи по пясъка,
не мога днес без тебе да живея.