| Видях те мила вчера на реката -
бе в лодка сред цъфтящия камъш,
до теб във лодката седеше мъж,
и дръзко ти целуваше ръката.
Дочух смеха ти – като сто камбанки
звънеше - неподправен, мил, игрив,
от тоя смях, тъй искрен и щастлив,
потрепваха доволни твойте нянки.
Аз, полужив, приседнах на тревата.
Змия отровна припълзя до мен
и вместо да ме клъвне по ръката
ми каза тихо - ти ще срещнеш друга.
Прочетох жал във погледа студен...
Помилван бях от хладното влечуго.
Публикувано от alfa_c на 09.07.2010 @ 08:52:51
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 318 четения | оценка няма | показвания 21199 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Помилван" | Вход | 22 коментара (54 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Помилван от artist на 09.07.2010 @ 10:09:40 (Профил | Изпрати бележка) | ...красива музика във твоя стих, vladun...много ми хареса...поздрав... |
Re: Помилван от mariq-desislava на 09.07.2010 @ 10:37:28 (Профил | Изпрати бележка) | От друго време е дошло това... |
Re: Помилван от VECNO (elli63@abv.bg) на 09.07.2010 @ 13:02:14 (Профил | Изпрати бележка) | "С любов – свещената отрова –
лекувам рани и несрети...
И ти, човече, под звездите крачещо,
когато дъвчеш залъка си грешен,
внимавай да не стъпиш във гнездото ми!
Не смея да те клъвна, че ще ти хареса... "
Змиите са мъдри животинки - обичай ги. :)))
Поздрави, Влади, много ми хареса!
|
Re: Помилван от DITA на 09.07.2010 @ 14:20:28 (Профил | Изпрати бележка) | :)) Често змията е по-милостива от любимите :) Хареса ми. |
Re: Помилван от voda на 09.07.2010 @ 14:22:53 (Профил | Изпрати бележка) | Това е поличба, Влади.
На пътя ти е нова любов. :)))
Оригинално и образно внушена идея!
Браво! |
Re: Помилван от 4erGologan на 09.07.2010 @ 19:02:04 (Профил | Изпрати бележка) | Понякога змийската милувка е за предпочитане пред женскта. |
Re: Помилван от ASTERI на 09.07.2010 @ 23:16:21 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Влади!
Интересно си построил този стих!
А змията, само е дала правилната доза лекарство на лирическия ти герой... една капка в по-вече и :)))
Поздрави! |
Re: Помилван от kristi на 10.07.2010 @ 02:43:17 (Профил | Изпрати бележка) | Влад, сонетът ти е перфектен откъм техника.
И посланието ти е ретро, но усещащо се и в съвремието ни. Всичко е ВО!
Позволи ми да споделя усещането си откъм емоционалния "пълнеж" на текстта. Тази, "спасила" лирическия, змия не е нищо друго, а неосъзнатото му бягство от ревност за случило/не случило се, което приема като помилване.
Йес!!
|
Re: Помилван от kasiana на 10.07.2010 @ 18:54:31 (Профил | Изпрати бележка) | Ах, тези "сто камбанки"!
Ах, тези тръпни "нянки"!
Забравя ли ги мъж,
щом бил е с тях веднъж?!
Влади, великолепен сонет!!!!!!!!!!!
Аплодисменти:)))))))))))
Каси |
Re: Помилван от mariniki на 10.07.2010 @ 22:07:36 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | красив поетичен полъх от едно романтично време...
прекрасен сонет, Влади...очарована съм и впечатлена...
по душа ми е...радвам ти се, приятелю...
|
Re: Помилван от shtura_maimunka на 11.07.2010 @ 08:33:27 (Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/ | Прозвуча ми ретро, в което няма нищо лошо.Съчетал си болка, хумор и философия.
Добро утро и светъл ден Влади!Надявам се, колкото да е добра и благосклонна тази змия, никога да не те налази!;-))) |
Re: Помилван от dumite (malisia@mail.bg) на 11.07.2010 @ 08:38:56 (Профил | Изпрати бележка) | Помилването .... е .... или ...Размислящ край! |
Re: Помилван от bilio100 на 11.07.2010 @ 21:11:40 (Профил | Изпрати бележка) | Привет, Влади
Ако знаехме,
коя Змия ще ни отрови
и кой Змей ще ни изпепели...
;)))
|
Re: Помилван от zebaitel на 14.07.2010 @ 15:07:54 (Профил | Изпрати бележка) | Съвсем по Шекспировски звучи, Влади! Страхотно! |
Re: Помилван от pastirka (prestizh@abv.bg) на 14.07.2010 @ 15:11:27 (Профил | Изпрати бележка) | Майстор си на сонета, поздравявам те, Влади!
Дано змията е познала! |
| |