Събуждам се сутринта, а до мен моето слънчице (жена ми) отваря очички.
- Мило, днес съм ти подготвила изненада.
В такива моменти се пипвам по задния джоб, където ми е портфейлът и се моля „дано съм го забравил”. В повечето случай мръсникът седи на мястото си и държи всички кредитни карти. Но тази сутрин съм в леглото.
Шах в първия ход. Невъзможно, но факт.
- Каква изненада, коте?
- Мило, днес ще ти купя един много желан от теб подарък.
Боже, добре ли чуват ушите ми. Ще ми купят бутилка Джони Уокър. Обичам го това същество, Боже, обожавам я!
- Какъв цвят ще е подаръкът, котето ми?
- Червен, мило.
Да си кажа правичката, надявах се на Джони с черен етикет. Ако е тук моят приятел, старият морски вълк- капитан Ваньом, ще рече: "Юнга, не издребнявай. Когато няма риба и ракът е риба".
Прав е капитанът. Ще пием с червен етикет.
Ставаме, пием кафе, а акълът ми все в подаръка.
- Сладкото ми, няма ли да излезем да видим подаръка?
- Ах, ти, палавнико. Нямаш търпение. Обличам се и излизаме.
Ето това не е за вярване. Да тръгне от първото подканване.
Сядам на пасажерското място. Жена ми плавно потегля. Момент на приятно очакване. Наближаваме магазина за алкохол, а жена ми го подминава най-хладнокръвно. Нищо не разбирам. Изпадам в паника. Тъкмо да си отворя устата и спираме пред магазин за еротично бельо.
- Миличко, виж какви прашки си харесах. Това ти е подаръка.
Едно червено платче два сантиметра с две тънки лентички. Поглеждам цената... Боже, опази! Колкото цената на едно Джони с черен етикет. Може ли така, бе? Гадове мръсни! Обирджии!... „Но млъкни, сърце” - както казва поетът. Стискам зъби и се усмихвам.Трябва да бъда вежлив с жена си.
- Ще ми отиват ли, скъпи?
Гледам продавачката. Една сладурана, 25-30 годишна. С голо пъпче. Заоблено дупе. Представям си как ще ù стоят прашките и отвръщам.
- Супер са, мило.
- Наистина ли ти харесват?
- Да, бе. Много.
- Добре, ще си взема два чифта - щом ти харесват толкова.
Още едни… и втората бутилка Джони черен етикет се счупи. Като зашеметен съм.
- Ако искаш, вземи си три - изфъфлям по инерция.
Луд ли съм?! Слънцето ли ме напече?! Какви глупости приказвам? Не съм добре.
- Три? Не, мило, много са. Много си мил.
Свястна жена, Боже. Как да не я обичаш такава.Току виж и третото Джони съм счупил.
Плащаме, а касиерката все пред очите ми. Красива жена! Какви цици, Боже!
Тръгваме обратно.
- Кажи, мило, радваш ли се? - жена ми ме гледа усмихнато.
- Разбира се, скъпа.
Голям лъжец съм. Жена ми спира до магазина за алкохол.
- Мило, да си вземем бутилка Джони?
Имало Господ, хора-а-а! И на моята улица изгря слънце.
- Аз не искам, но щом настояваш…
Влизаме в магазина. Вземаме Джони и излизаме.
- Мило, много си те обичкам - изпадам в нежности при мисълта за момчето в крачка на черния етикет.
- Така ли, слънце? Тогава тази вечер ще те изненадам.
Тази изненада ме изненадва вече 20 години. Вечер, когато галя "изненадата", все едно моя крак галя. Усещането е същото.
- Супер, мило. Очаквам я с нетърпение.
- С нетърпение? Внимавай да не те изненадам два пъти?
И три пъти ще издържа, стига да не загубя спомена за продавачката с голото пъпче. Боже, най-сетне пристигнахме.
Слизаме и първото нещо, което правя, е да взема бадеми и да сложа лед в чашите. Понечвам да си сипя и… милото ми извиква.
- Слънце, иди да вземеш Галя. Мъжът ù взел колата и няма как да дойде.
Ставам като болник, на който са му взели патериците. Отивам и паля колата.
-
Галя ме чака отвън.
- Благодаря ти! Ще ме докараш ли после обратно? И внимавай, че има полиция. Проверяват за алкохол.
Връщам се вкъщи. Жена ми поканила две съседки - полякини. Четири жени и един мъж. Не мога да пия – ще закарам Галя обратно. Ех, Боже!
Как бих искал да кажа: "О, Аллах" и тези четирите да ми слугуват... една го плисне с вода студена, друга го в уста целуне бърже... третата си знае работата. "Рахат олсун, саана гелсън", както казват старите турци. В превод: „Хубаво ми стана и на тебе да дойде”.
Така, ама не е така. Сега съм като духà от вълшебната лампа. Само желания изпълнявам. Хвърча като луд нагоре-надолу.
- Мило, хвърли нещо на барбекюто, че не сме яли. Нарежи малко салатка на връщане. И чаши донеси. Обичкам те!
Пека свински пържоли. Целия се опушвам. Мириша на печено прасе. Правя салата. Сервирам, наливам и отивам да се изкъпя.
Къпеш се и си почиваш.
Излизам мокър и виждам жена ми подпийнала, изпраща Галя. Мъжът ù дошъл да си я вземе. Свестен човек, Боже! Полякините - и те си тръгват. Казах им "лека нощ" и затворих вратата.
Жена ми си ляга. Казват: "Пияна жена - ангел в леглото". Леле, какво я чака…Ще го кача тоя ангел на седмото небе.
Отидох да заключа вратата и да прибера остатъците от женското парти. Прибирам се в спалнята. Ангелът леко похърква. Поседях, почаках и реших да ида да изпия едно уиски. Взех си чашата, сложих си лед, приготвих си бадеми и взех квадратната бутилка. Развих капачката и с притворени от удоволствие очи наведох шишето. Оказа се празно. Джони весело ме гледаше от черния етикет.