Телефонче, грамофонче, поветица –
на врабчето рокля в кройка клош,
разцъфтяла сред тревите броеница,
сред полята – пролетен разкош…
Телефонче, грамофонче, поветица –
на врабчето рокля в кройка клош,
със щурците пее дивна песенчица
за една далечна лятна нощ…
Телефонче, грамофонче, поветица –
на врабчето рокля в кройка клош…
за мома, на паднал ангел годеница,
за резкà в легенда от рабош…
Телефонче, грамофонче, поветица –
на врабчето рокля в кройка клош…
Завидели самодиви на момица
и нарекли билки с поглед лош…
Телефонче, грамофонче, поветица –
на врабчето рокля в кройка клош…
И набрала ги в зори мома девица,
без да знае грозната им мощ…
Телефонче, грамофонче, поветица –
на врабчето рокля в кройка клош…
И оплела ги в герданче със росица
под изтляващия звезден кош…
Телефонче, грамофонче, поветица –
на врабчето рокля в кройка клош…
Долетял отнейде гълъб – Божа птица,
и търкулнал в дланите ù грош…
Телефонче, грамофонче, поветица –
на врабчето рокля в кройка клош…
А герданчето изпуснал над скалица –
да разбие грозната му мощ…
Телефонче, грамофонче, поветица…
сред полята – приказен разкош…
Изтървала девата грошè парица
и в тревите цъфнал врабчов клош…
* фунийката на поветицата (телефончето, грамофончето)