автор: dedenze

Селска, но модерно направена – светлини, ефекти, уредби, даже и т.н. Ди Джей. Дядо Мирко се прибираше към дома на 3 менти, когато на входа съзря Динко . Няколко пъти се беше опитвал да влезе и види що правят вътре все безуспешно, куверта беше 15 менти т. е. лева. Сега късмета му проработи – пазеше комшийското момче. С бодра крачка се упъти към входа, но пак го върнаха без куверт не може, пък и не било за него – само за млади.

- Пусни ма уа Динко, сал да вида. С дет ти бяуме акрани и дружки, ни мъ гони кът чузд.
Динко се огледа, нямаше никой наоколо, беше още рано към 22 часа и рече :
- Добре , зарад дядо го правя, ама бързо и тихо, че може да ме уволнят.
Дядо Мирко бързо се мушна във входа . Вътре беше сумрачно и за малко не се спъна в голям цилиндричен пепелник. Музиката ставаше все по-силна и удряше в стомаха и главата. От дима хората почти не се виждаха, а да си говорят беше невъзможно. Песента беше като в дивашки монотонен ритуал със страшен тъпан и непознати чужди думи от които запомни “шътъсфъкшън”, което се повтори многократно. На осветено място в центъра Милковата Ганка на 13 години си въртеше чевръсто, молкото гъзе на чакрък. Трима, четирима пуща около нея се тръшкаха в кръг. В сепаренцата наоколо се опипваха и целуваха като за последно. Уплаши го, когато видя две момичета да се натискат влюбено, добре че не видя момчетата от другата маса. Сервитьорката, почти без пола, му поиска куверта, а той смутолеви нещо облещен и тръгна към изхода. Изясни му се всичко.
- Е, видя ли – пита го Динко.
- Видох, ама туй ли било уааа, навремту му викаа дърдак. Сал дет нямаше такваз силна музика и добрите моми не одеа там. Вътре не мош диша, добре, че ти си отвън. Вуни кат, гат беряуме конопа за гръсти. Ко му аресват не знам, че и пъри да даат. Не е рабта за мена.
- Казах ти, но туй е модерно сега дядо Мирко – поучително каза Динко.
- Абън, зная аз куей мудерну, уааа. Сал да има някуй, да ти даа бъдява. Ан кът свърши, ко жа прайти уа Динко ? Кът ги слушам от тиливизуръ, май и държаа няаами веки ! Тя мойта й лесна , ще си отчувам овчиците и се някуй гладен жа купи. Дъл важта, рабта, мудерната, жъ въ нарани ? Ей гу Тунюу Петра за 2000 леа продади, къщата и 3 декара двор на чузди, май белгийци. Сан трудъ пу асмите струа толкуз. Ако беше жиу тейко му, щеши да го убий уааа. Сигур гробът му е въмпирясъл.!

Заситни към къщи . Бабата почина преди две години, противно на природните закони – преди него. Само овцете го чакаха. Здраво залости портата, в кръчмата казаха, че китайци се навъртали наоколо. За капак Гатю твърдеше, че потопа идел с жива сила – населението на Земята, ще станело след 30 години – 30 милиарда.Добре, че няма да е жив. От стената го гледаше портрета на баща му, не го помнеше , беше убит през първата световна война. До него два медала за храброст.
Децата и внуците, я си додеха на Гергьовден, я не. Агнешкото им миришело и било тлъсто. Киселото овче мляко и сирене, било калорично. В чистият въздух, имало много мухи. Поне на диалекта му радостно се смееха. Дано са живи и здрави, та да го изпратят и него.!