Изплаши ме, премъдри мой, свирецо -
самотнико, премъдри мой.
Изплаши ме със своята
така тревожна песен!
Нощта е лунно откровение
с дъх на окосено...
Заслушах се, прозрачен мой, щурецо -
пресипнала цигулко във косите ми.
Заслушах се
и стъклената люлка ме понесе
към кладенеца на Съня -
усмихната...