автор: lita

Не може ли просто всичко да спре?
Живота, болката и останалите там неща.
Не може ли просто всичко в мене да умре -
да падне капка върху пламъка в свеща.

Капка малка, дива, всемогъща,
даряваща спокойствие, почивка, изцеление.
Знам, такава мисъл за мен не е присъща,
но не виждам изход друг или някакво спасение.

Умирам, вече не издържам -
нищо не разбирам и не искам.
Живота си едвам поддържам,
в живота аз едвам устисквам.

Не мога даже да си се представя,
като половинка от едно цяло същество.
Предавам се, не знам какво да правя,
как себе си да променя към по-добро...

Защо ли пък и вас ви занимавам
с моите проблеми отживели.
Не съм ни първата, ни последната - признавам -
много други преди мен това са преживели.

И аз като тях ще се справя.
(Добре или зле - това е друга тема)
Този стих депресантски взе да става.
Аз да си ходя май ще взема...