автор: Adi

Добър вечер, Тъга,
къде са ти новите дрешки?
Що си тъй уморена, овехтяла и прашна?
Пътят дълъг е бил, и трънлив,
и обсипан със грешки,
щом отново завръщаш се тук
със окъсана риза.
Вероломница беше,
нахална и гневно-нахъсана,
с избелели от носене джинси,
с цвят на кошмар
и проспиваше дните като блудница,
работеща нощем,
след което оставяше мислите
с преобърнат хастар.
Добър вечер, Тъга,
влизай, не стой тъй на прага,
ще ти среша косите отново със лунния сърп
и преди да си тръгнеш от тук, със закърпена блуза
две звезди от сълзи си вземи за из път.
Добър вечер, Тъга,.
не бързай, седни преди тръгване,
ще ти сипя във чашата чай от малко мечти,
подслади го с лъжичка отминали сребърни спомени,
и отпивай го бавно, а тръгнеш ли „сбогом” кажи.