автор: 0805

защото
пораснаха невръстните съмнения,
които я научиха да се разплита,
да наплюнчи нишката, да я усуче
и да вярва,
че кълбото ще е стегнато
и здраво
след поредното преглъщане

разбра,
че дните са деца, улисани в игрите
на стражари и апаши,
прескочи кобила и народна,
опъваше им ластика за скачане,
но натежаха
в свивките на подкосените й колене
и ластикът й се ухили
като беззъб и остаряващ
възлест корен

не вярваше
на правилата –
от постоянната им смяна
и рехавия глад за уникалност
умираше редовно, но по малко,
за да й остане сила да надскочи
собствената си безпомощност,
когато
тигърът на левия й глезен
се превръщаше във стадо носорози,
приковаващи краката й към дъното
на личния й океан

и влачеше очите си
към онзи бряг,
след пясъчната библия на крехката си същност,
затулваше се в ъгъла на всеки кръг от тъжни птици,
приютили се на север от езика й,
докато тънкият й смях
закичваше със водни лилии
косите
на банановите рибки