От вятъра отпива босоногата бутилка
и пее - празна е като месия -
политат пак към теб писмата лекокрили
затворени с капачки от ракия.
Настъргах ситно своите въпроси -
откъснах всичките лимони от бедрата ти
със соса бял на дните косвени
заливах мислено снагата ти
и те вечерям всяка нощ
като салата
във неумитата чиния на луната.