автор: Adi

Отказвам се от теб… за кой ли път
Изричам го негласно в свойте мисли.
Отказвам се…
Отказвам се съвсем
преди тъгата и преди сълзите.
Не ме виниш, че винаги се връщах,
уж помъдряла исках да те пусна,
признава правото на избор разума,
душата ми призна ли го?
Не иска.
Превърнала в безкрайно нетърпение,
аз ненавиждах свободата.
Намерих думите за изцеление
и вече заплатих цената.
Забравила какво си обещавам
готова бях отново да се вричам,
че няма никога да те забравя
и винаги ще те обичам.
Рискувайки да те загубя безвъзвратно
оплела се във свойта безнадежност
отказвам се от теб и обещавам…
Но не сега.
Оставам…
Ще помисля.