Събуди се от остър, пронизващ звук прииждащ отвсякъде. След развода, обичаше да спи в обсерваторията, без особени удобства. Бързо отхвърли всички възможности – пожар, повреда, сблъсък с астероид – оставаше ядрена война . Погледна навън беше много светло за 3 часа през нощта и то в лилави и зелени нюанси. Охраната се суетеше и сочеше небето.
Опита се да включи нета безуспешно, мобилния показваше, че няма сигнал. Тичешком , навлече някаква дреха, забеляза ,че е на аварийно захранване и включи телескопа. Затърка очи и силно се ощипа- не, не сънуваше. Известните галактики и звезди ги нямаще. Други се движеха с видима и голяма скорост, явно по- голяма от светлинната. Избухваха масово, нещо невиждано и невъзможно. От космическия вакуум, идваше против всякакви закони звук. Помисли, че полудява, но уплашените викове на охраната подсказваха, че това е действителност. Толкова беше се смял над теориите за апокалипсиса, но сега не беше смешно. Не беше ядрена война, а нещо подобно на теорията за първичния взрив. Изхода за Земята му беше ясен, въпрос на минути или часове. Затътри се до малката си стаичка, наля си пълна чаша скоч и си пусна сред общия шум “Джулай морнинг”.
От всичко в живота Оби 13 Лол 4, най – не обичаше сутрешното ставане. Компютърът го будеше садистично подбирайки гадните, неустоими звуци. Ако беше наблизо би го разбил на парчета. Нямаше как трябва да се ходи на работа. Днес е особено важен ден – ще представи пред беловласите старци на галактическият съвет своя три годишен труд . Темата беше интересна – “Възможен ли е разум на микрониво”. Неговата хипотеза беше, че не е възможен- микроневроните не са в състояние да създадат организиран и мислещ организъм.
Ставата се беше подула и го болеше. С усилие се надигна и замасажира. Диабета не прощаваще на никого. Не подозираше, че унищожава цяла вселена, родила се по време на съня. Изпи диетичния коктейл с борна киселина и торий. През прозореца вече надничаха Ули и Гом – две малки слънца. Денят се очертаваше да бъде хубав и почти равен на 4 милиарда земни години.