автор: Adi

Не ме е страх от толкова лъжи
и не е грях, че радва ме живота,
препънах се и даже да боли
от скрити истини,
аз пак оставам същата…
Ако поискам мога да ухая,
да се раздавам и да те усмихвам
да те зарадвам, както аз си зная
да бъда цветна...
... стига да поискам
И мога в стих да ти разкажа приказка
и с пръсти да те нарисувам,
понякога съм тъжна,
но съм истинска,
все същата,
не съм се променила...
Оставам си онази романтичка,
и не признавам правилата,
не се научих мъдро да обичам,
изгарям в огъня,
но пазя светлината.
Понякога се преобличам в друга кожа,
ухаеща на нощ и топло лято,
оставям си една врата отворена,
а в теб следи оставям …
Безусловно!