 |  Преди да почна всичко отначало,
преди отново в мен да те родя,
преди да зърна тръпното ти тяло
а то да ме влече като вода...
преди да срещна погледа ти ведър,
изваян ореолно от лъчи,
и в ласките преди да стана щедър,
целувката преди да ми вгорчи...
преди да се стремиш към мен изцяло
да бъдеш хляб, но и двуостър нож,
преди да изкачим дори стъпало
безпаметно из тази стръмна нощ...
преди да зная, че е срещал Мина
тук Яворов, под тези небеса,
една любов в очакване загина
и трябва чудо, за да я спася...
Публикувано от alfa_c на 04.07.2010 @ 21:15:28
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 14
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 318 четения | оценка няма |
показвания 16583
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Изповед" | Вход | 18 коментара (42 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Изповед
от Meiia (meiia@abv.bg) на 04.07.2010 @ 21:19:19
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам какви, кои са тези небеса, но ги усетих!
Обичам изповеди. Те са равни на поезия! |
Re: Изповед
от yotovava на 04.07.2010 @ 21:21:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти си чудото, Ив, щом ме караш да дишам! |
Re: Изповед
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 04.07.2010 @ 21:26:00
(Профил | Изпрати бележка) | В стиховете ти наистина се случват чудеса, Ив!
Поздрав, Лирико чудодеен! |
Re: Изповед
от voda на 04.07.2010 @ 22:14:36
(Профил | Изпрати бележка) | Яворов никога не е пожелавал Мина като жена.
За да не изчезне ореолът й.
Любовта е жестоко чувство, Ивайло...
И не я спасявай, щом си е тръгнала.
Защото няма да е същата.
С такава изповед се стига до самия Бог.
За пореден път се прекланям пред таланта ти, Поете!
|
Re: Изповед
от katbalu на 04.07.2010 @ 22:43:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Великолепен стих! И, внимавай с ножовете:) |
Re: Изповед
от Adi на 04.07.2010 @ 23:12:38
(Профил | Изпрати бележка) | преди да почнеш
и преди да зърнеш,
преди към теб да се стремят
преди да срещнеш
и преди да знаеш...
любовта е лудост, но и чудо!!! Поздрав, Ив!
|
Re: Изповед
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 05.07.2010 @ 07:11:27
(Профил | Изпрати бележка) | Колко често става така... Свърщи, преди да започне...
Отново си в моето настроение ,в моите преживявания, Бароне!
Такова удоволствие е да те чета!!! |
Re: Изповед
от florans (florans_x@mail.bg) на 06.07.2010 @ 06:01:50
(Профил | Изпрати бележка) | Любов и страст, антитеза... динамика на чувството и страстта!
Добро утро и хубав ден, Бароне!
|
Re: Изповед
от ketinko на 06.07.2010 @ 10:31:45
(Профил | Изпрати бележка) | и платоничната любов е възможна...но дали е желана?...всеки отговаря по различен начин...
ето един стих на Христо Огнянов до Жени Заимова /тяхната любов си остава платонична.../:
Монада
Да бях те срещнал в оня вечен град,
бих се загледал в тебе - ням, унесен.
Сам аз бях още толкоз чист и млад, тъй жаден за жената-песен!
Какво кръжило от коси-вълни
челото ти закриля от прокоби!
И B погледа ти - колко глъбини!
Ha устните ти - колко обич!
Ланити, нос, брадичка, вежди, врат -
какви заоблености - ласки, линии!
Какво съкровище е твоят свят,
заключен преди рой години!
Монада недостъпна, горд и свят,
превъплътен B гранит живот неземен,
оставаш тайна за поет-събрат,
вън от пространство, вън от време.
Копнея за гальовници-слова,
с които да обгърна и обкитя
изваяната приказка - глава,
да ти се радвам без насита!
И все тъй да гадая и горя
как да проникна в тебе, да отключа
на любовта ти ведрите недра,
на тия шеметни съзвучия!
Мюнхен, 17 март 1972 г.
Поздравления и за тебе, Поете-Барон! |
Re: Изповед
от rimoza (Rimoza@abv.bg) на 19.11.2010 @ 09:30:29
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрав и от мен! :)
................................................................
ПОЖЕЛАНИЕ
Добре ще е да можем да се разминем,
преди да се събуди жадна жаравата,
преди светлия спасителен мост да убием,
преди да коленичим ниско в моравата.
Добре ще е да можем да се намразим,
преди да разцъфти розовата пролет,
преди библейския лук боси да сгазим,
преди да се вречем на птичия полет.
Добре ще е да можем да се забравим,
преди да загорчи като пелин мечтата,
преди светлината в мрака да удавим,
преди да разлюбим и презрем свободата.
Добре ще е да можем да си простим,
преди душата ни бяла да обсеби ада,
преди от врящия катран да се озлобим,
преди да изпием отровата с наслада.
Добре ще е да можем да възкръснем,
преди да ни вкамени мъртвата луна,
преди искрата за фойерверки да пръснем,
преди да ни погребе невинната вина.
( 09.10.2005г )
Бъди! :)
|
Re: Изповед
от Ekvilibrist (Ekvilibrist@abv.bg) на 23.11.2010 @ 00:30:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Когато нещо си отиде от нас, понякога е за да получим по-добро.Може би това е и възродителното чудо. Красив стих.Поздрав! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 860
ХуЛитери: 2
Всичко: 862
Онлайн сега:
