автор: Adi

Бледнее нощта превъзмогнала страстите,
а утрото пристъпва със смирение.
Събудих се небързаща за никъде
и странно е...
безкрайното ми
женско
нетърпение.

Тежат от болка, премалели дланите,
готови да те сграбчат и захвърлят,
а мислите, отчайващо задъхани
и гонени –
среднощно
коленичат.

И смешно е да предизвиквам драми
от нещо толкова епизодично.
До тука бях...
От теб болят ме устните,
какво пък –
ненацелувани
ще си останат.