автор: Mia2442

Може би не трябва да пиша това.
Не и днес.
Не и преди окончателното ми /ни/ заминаване за Сопот.
Но реших да го напиша, в случай, че ...не ме вземат. В колата.
А след прочитането на тези редове, тази възможност става много вероятна.
Или обратното.

Но какво казваше за масите този симпатяга Буковски – „Всичко на масата”, нали?
„Или почти всичко!” – добавих на ум аз, докато мятах в сака четка за зъби, бельо, презерв-опс, тоалетни принадлежности. Тук отварям скоба, за да вметна, че това днешните бой-скаути ряпа да сеят! Или май беше да вадят...Защото още в пионерската организация, ни нахъсваха с девиза :”Бъди готов!”, а ние в хор крещяхме: ”Винаги готов!”, без да уточняваме за какво. По презумпция беше за борба с империализма, но оттогава си остана една такава бойна готовност в мен...
И така, приготвях си аз багажа за Сопот, когато една мисъл-форма размаза спокойните ми иначе неврони – ами аз бях обещала да не давам напътствия на шофьора! Ех, език мой, враг мой! Ма как така няма да давам – къде отива удоволствието от пътуването тогава?!? Аз такива готини реплики имам в арсенала:
- Даде ли мигач тука, за наляво? Не, не твое ляво, МОЕ ляво!
- Този сега го изпреварИ! Не, не този, другия!!!
- Защо сега си на трета, а? Дай малко четвърта, пета, шеста – малко креативност прояви!
-Е, точно тук не трябваше да се престрояваш, и без друго пропуснахме отбивката преди половин час!
-А този ненормалник защо ни присветва с фарове?
Всъщност аз ги разнообразявам репликите като коментирам пейзажа, политическите новини, борсовите цени, модните тенденции при шапките и нивото на река Дунав в сантиметрах.
Разбира се, най-добре е да извадиш пътна карта и да почнеш да шумкаш зад гърба на шофьора, като си мърмориш под носа:
„Така, така, я да видим къде сме сега – магистрала Е -78, или не – Д -74, но трябваше на кръговото да хванем горната отбивка! Аха!” След което тупваш изотзад нищо неподозиращия шофьор и му изкрещяваш в ухото:”Спри! Не е това пътя!”.
Той те поглежда уплашено в огледалцето за задно виждане, а ти му пъхаш картата пред лицето и почваш да сочиш едни червени пунктирани линии, които според теб са пътя. Тук е хубаво и другите пътници в колата да се намесят и всеки да почне да сочи някакви линии и да предлага варианти за пътя. А ако се намери някой да разкаже и една протяжна история, как като ходил преди години в Сопот, минал оттук, ама не точно, то тогава купонът набира мощ!
Но не винаги имам такъв късмет с инициативни спътници!
Тогава настъпват едни неловки паузи на мълчание и трябва да ги запълвам с песни.
Любимата ми е:”Вихри враждебние воют над нами”, но от нея знам само първия куплет и останалите куплети ги пея с традиционния текст :”На –на –на!”
Но, - замислих се аз – ние отиваме в Подбалкана – революционен край – трябва и такъв репертоар! Най съм добра там! Коронната ми е:” Песен на панагюрските въстанници”.
И когато запея: ” Бийте, братя българи, вража порода!” така се въодушевявам, че започвам да размахвам юмруци и въображаема сабя, а околните обикновено залягат.
Като казах околните, та сетих, че и Кристи ще пътува с нас. И тя обичала да пее. Дали да не подготвим с нея „Тих бял Дунав” на няколко гласа? Но за целта трябва да си купя газов пистолет, та когато стигнем до припева с „БУМ” , да мога да си гърмя с него. Ако шофьора не възразява, естествено.
Е, аз знам и разни кахърни песни – „Македонско девойче”, „Пътнико свиден” и „Когато плачеш, запалвай си цигара”, а които не знам – само ще пригласям.
Но пак заради неловките паузи на мълчание съм подготвила и рецитация. Любимото ми е „ Писмо Татяни к Онегину” и понеже акцентът ми е малко северозападен и се престаравам на мяхкий знак, ще трябва да раздам оригиналния текст на присъстващите. Пък ако искат Кристи и Плацебо, може и цялата поема – аз ще поема репликите на автора, а те само на Татяна и Онегин да научат. И за други поеми се сещам, но нека остане малко изненада и за драйвъра.
Та така – сложих аз всичко на масата – онзи номер с „Има пиш” на магистралата няма да го споменавам, че не е литературно.
Как мислите – все още ли е свободно мястото в колата за Сопот?
Ако, обаче, все пак ме вземат и ме ВЪРНАТ, обещавам най-сериозния пътепис –„До Сопот и назад”!

P.S. Моята дъщеря, която понякога твърди, че съм свръхпротективна и често ме номинира за приза : ”Най-досадна майка на света”, та същата тази дъщеря помоли да благодаря на организаторите и шофьора!
Предварително!!!