автор: Adi

От всяка страст се ражда много болка
и всяка болка е зачената с любов,
а без любов душите ни замръзват
обвити с тишина, като с покров.

Опитвамe отново да си върнeм
усещането за неповторимост,
смутено осъзнаваме, че празни са
и потъмнели нашите вселени.

Посипани са с пепел и сиротни
опустошено-димни сетивата ни,
изтриваме безсмислените истини,
едва ли не изречени греховно са.

И оцеляваме на прага на безпътието,
извърнали очи назад във времето,
което раждаше страстта ни с много болка,
но за това пък бяха ни обичали.