автор: kuku_vica

Завиждам ù
с оная луда завис,
която те гори отвътре,
...накъсва
ти съня на хиляди парчета,
и най-накрая те отравя,
дотолкова, че
сам да се намразиш.

Презирам я
със настървение,което ме
убива,
кипи в кръвта ми и ме кара
да се презирам, че съм жива.

Намразих
я със ярост,
с вдъхновение,
със всичката омраза, на която бях
способна
и повече не искам да споделяме,
един живот, една душа и
жалки спомени.