Средата на лятото.Морето ме вика.
По вятъра праща ми ред подир ред,
написани в синьо.Морето е стихове
от нежна Любов на лиричен поет.
Морето е стих.Като майстор-художник
създава от думите Любов и тъга.
На дюната бяла,поставил триножник,
изписва душата си в цвят и слова.
Изваждам си мешката от старата ракла.
Моторът отвън подскача,ръмжи.
Средата на лятото.Морето ме чака
при бялата дюна и чашата джин.