автор: timon

Посивяла от облаци прашни
се прокрадва до мен тишината.
Оцелявам - ръце на палачи,
гилотини, ръждиви понятия.

Коленете изправих с надежда -
нежен тутор, забравен всред сажди.
Забраних на очи да свеждат
в коронясани тъжни пейзажи.

И какво като няма простори,
за да кресна в безумният порив.
Седем пъти ще срина небето
и при птиците ще се отгледам.

тутор