Училище любезно, с традиции добри,
сега не ти е лесно да оцеляваш ти.
- Децата не достигат... Проблемът е в това,
че за закуска идват и бягат след храна.
Знам, ние сме виновни - работещите тук.
Наредбите, законът, за нас са празен звук.
Отсъствия не пишем, а пък през юни пак
със тройки щедро кичим и сетния слабак.
О, техникум прекрасен, подготвял специалисти,
днес пускаш на пазара посредствени среднисти.
Магаре тук да влезе, във някой светъл миг
със диплом ще излезе и звание "Техник".
Не спираме, работим не само във часа,
на агитации ходим в съседните села.
Там първи сме в хвалбите за теб пред осми клас,
ала защо не идват отличници при нас?
Тук срещат се сега деца полуграмотни,
излизат след това технически негодни.
Малцина могат вярно числата да делят,
мнозина се запъват, щом почнат да четат.
Макети изучават на тридесет години,
как после ще се справят с модерните машини?
Децата негодуват- не им е интересно.
Това не ни вълнува, така ни е по-лесно.
Виж, често заседава Учителски съвет
със тема: Как накрая да въведеме ред?
Решения се вземат със строги правила,
след туй не ни е еня за тяхната съдба...
Училище любезно, как хубаво звучи!
Дано и наш`те грешки да надживееш ти.