Причините, поради които го правя, са дълбоки и лични:
• След дълго самонавиване, достигнах дъното на постижимото. Бих потънал и по-надълбоко, но ми пречи голямата празна глава. (Става дума за онази глава, в която лековерните предполагат, че е вложена мислеща материя).
• Надявам се, след обръщането, поредното (настоящо, а и всяко следващо “българско”) правителство да ме заобича (в “оня” смисъл) явно, а не както досега, чрез евфемистични медийни еквилибристики и преки (но задкулисни) прониквания.
• По този начин ще освободя от неудържимия порив хомосексуалните и феминистки активист(к)и да употребяват в неограничени количества прекрасната нашенска дума “хейтър”, като така бих допринесъл за защитата на словото от изтъркване.
• Най-после бих осъществил детската си съветско-селска мечта да бъда народен представител, независимо на кого. И настоящата си американска такава, да бъда благотворител с част от милионите си (без първия), заработени с кървав честен труд, две ръце и… още нещо.
• Бих подкрепил доста по-ефективно борбата за чисто (от всякакви социални фекалии) изкуство, чрез задължителни псевдоинтелектуални клизми и нередуциращи сензитивната егопроводимост кондоми.
• На последно (но не по значение) място, ще ми е по-трудно да се самонавивам тогава, когато се обади отвъдният глас на нечия възрожденска съвест, погребана в корените на родословното ми дърво.
• P.S. Ще опровергая широко разпространената сред някои низши среди поговорка, според която шегите на голо са живо репродуктивно действие, откъм първичния биологичен смисъл на понятието “репродуктивност”.