автор: Adi

Разгадах те и знам, че си истински
не поредната грешка в моя живот.
Носиш в себе си и тайни, и истини
и копнеж, и послания с много любов.

Тези малки послания са в твоите длани
безкрайно отдадени и търсещи същото,
могат много да топлят и много да дават,
могат и груби да са, и да смразят.

Тези малки послания ги има в очите ти
понякога грейнали и закачливо измамни.
Не примижвай, погледнах и видях зад ресниците
прокрадва се влажно на талази тъга.

Не отричай, познавам те, този свят те измъчва.
Изкован си от гняв, не приемаш лъжа,
уморен си от дневните многократни присъствия
на безплодната суета.

Искаш искреност като чиста монета,
имаш вяра и копнееш мечти.
Знам къде си се скрил, но си пуснал резетата
с таен код си заключил всички врати.

Не отваряш на никой, не казваш паролата,
но аз я намерих в най-тъмния шкаф,
знам кога ти е тъжно и кога ти трепери
изтерзано сърцето от безкрайна игра.

Ето, казах защо те обичам.
И не бягай, открих те сега,
позволи ми понякога в теб да надничам,
аз ще пазя сакралните мисли на твойта душа.