Едно разхвърляно момиче в мен живее.
Плаче, ядосва се, смее се.
Започва всичко със ирония
и го завършва с ентусиазъм.
Понякога пее,
понякога детински се сърди,
понякога немее…
Разхвърляно е.
Казах ти!
Обича много и начесто.
Раздава се.
Умира да се заравя в проблеми
и да ги разчопля безпощадно.
Да прави сладки
/и соленки/.
Да умее
да пали огън от жарави.
Това момиче си говори с котката
и обожава да мирише тревата.
Да прави цветни венци
и да ги подарява…
Има и пороци!
Огънят гледа през чашата с вино
И посред нощ пали цигара
Това момиче е толкова обикновено,
че защо го търпя не зная …
22.12.09