автор: anonimapokrifoff

Трябва да мисли за нещо друго – например колко е добре, че лятото не иска да се случи и така осемдесеткилограмовото й тяло не страда от задъхване. Ако мозъкът й продължава да се занимава с онзи жалък малопишковец, който до неотдавна й беше съпруг, като нищо ще ритне камбаната заради някой инсулт.
Направи си педикюра, изми червения леген и после си лакира ноктите. Докато изсъхнат, се разходи из всичките 35 квадрата на гарсониерата: кухня, коридор, баня, стая, балкон. И сега вече наистина се разстрои – по стъпалата й не полепна ни трохичка, ни прашинка. Какво щеше да прави днес? Как да си уплътни времето? Разбира се, че пак ще изчисти, но усещането за безсмисленост ще я преследва през целия ден.
Вчера отиде на пазара, за да накупи някой и друг зеленчук, както и най-важното – евтина ракия. Тъкмо си тръгваше, и видя насреща си братовчедката на бившия. Оная направо се размаза да й обяснява колко е прекрасно, че най-сетне се срещат, и как само е напълняла, ама то много й отива. После заокайва “батко Васил”: бил ходил на някакъв дебелариум и сега човек чак не можел да го познае – какъвто е дребничък, съвсем се стопил. Май и лифтинг си бил направил – така се бил опнал в лицето, - пък преди десетина дни се оженил, а булката била най-много на 25... Идеше й да халоса глупачката с торбата по главата, но в никакъв случай не можеше да прежали ракията.
Значи онзи шейсетгодишен козел се е качил на яре! Дано младата му изяде главата – защо да е с него, ако не заради парите? Така му се пада! Дали си е удължил и оная работа? И тъй да е, пак си остава Зайо Байо: цък, цък – язък! Смешната му шушулка беше по-малка от пишлето на сина му, когато детето беше на 6 и тя вече престана да го къпе...
Криво й е, мамка му, криво!
Нито на този, нито на онзи свят и ни пред дявола, ни пред господа ще признае, че е спала само с един мъж. С онзи нищожник, който след близо 40 години брак я изхвърли от живота си като стара изтърбушена чанта с прокъсани дръжки и скапана кожа. Омъжи се за него само на осемнайсет – преди това веднъж му легна, примряла от любов, и като пълен карък веднага забременя. Единствено тя си знае какво й струваше да гледа бебе и да следва, а после да се издигне до главен счетоводител на банката. Да сменя памперсите на парализираната му майка и до онзи ден да подгъзува на близо 90-годишния му баща. Да напусне работата си, за да преуспее неговата фирма, ръководена от нея. Хладният й сметководещ мозък предвиди абсолютно всичко: и промените на пазара, и клопките на банките, че даже и икономическата криза. Без едно – без онази фатална вечер, която преобърна живота й и я превърна в жалко подобие на самата себе си.
Бяха се прибрали вкъщи и тя занесе на свекъра си да се нахрани. После направи салата и наля ракия. Мъжът й каза, че много я цени и уважава, затова ще говори направо. Искал да започне наново, което значело да продължи без нея. Купил й бил гарсониера и необходимите мебели и уреди. Имало вградена кухня и душкабина, настилките били ламинат и теракота, а дограмата – певеце. Той щял да плаща сметките и всеки месец на първо число да й привежда по 350 лв. за другите й нужди – дори и да почнела някъде работа, пак щял да ги дава. Тя нали го разбира, че няма как да останат в една фирма?
В първия момент й се стори, че сънува, а после си помисли, че той е полудял. Или се шегува – нещо, което никога не беше правил. Не можеше да повярва, че всичко това е истина, но много скоро й се наложи.
Обади се първо на сина си. Той живееше от години в Германия – там учи, ожени се за немкиня и остана. Детето му, вече на 16, беше едър младеж, рус като майка си, и никой не можеше да предположи, че в жилите му тече и балканска кръв. Баба му дума не можеше да обели с него – той не знаеше български.
Синът й онемя от новината, но после обеща да говори с баща си. Обади й се на следващия ден и я помоли да бъде разумна и да се разделят с татко му като цивилизовани хора. Старият бил непреклонен и нямало връщане назад за него... Същия съвет й даде и адвокатът: тъй като фирмата е еднолично дружество с ограничена отговорност, обясни той, съпругата не може да има претенции. Най-добре е да приеме споразумението за гарсониерата и издръжката, защото обикновено мъжете и това не осигуряват. А апартаментът, в който са живели заедно, си е собственост на свекъра и няма как да се дели.
Защитникът й не го каза, но тя го прочете в снизходителния му поглед: такава идиотка като нея не се срещаше всеки ден...
Много отдавна разбра, че истинският секс не е онова половинминутно боцкане, с което я удостояваше мъжът й. Достатъчно разкази на други жени чу и си даде сметка, че е от нещастниците, които ще умрат, без да разберат какво животно е оргазмът. И въпреки всичко остана вярна съпруга, а сега този факт просто я съсипва – непрекъснато й напомня собствената й ограниченост. Няма как да върне времето назад със служебните банкети, на които, докато танцуваха, някой колега се притискаше до нея, а тя се дърпаше ужасена от голямото чудовище, което той крие в панталона си. Ако има втори живот, пак би се омъжила за същия нещастник и би му слагала възторжено рога всяка част от секундата!
Най-много я нарани това, че след развода той купи къщата, която тя хареса само седмица преди съдбовната вечер. Отдавна мечтаеха за такава – беше просторна и с френски прозорци, с приказна градина. Тя виждаше изящните семпли мебели, с които ще я обзаведе, предвкусваше вечерите на тиха романтика, които двамата щяха да прекарват на чаша вино или пред запалената камина, или в беседката отвън, когато е топло. Вчера разбра от братовчедката, че той се е нанесъл там с новата си жена, а за баща му се грижела пенсионирана медицинска сестра. Пазеше телефонния номер на бившите собственици, не се въздържа и се обади. Не беше сменен: някаква жена вдигна и каза, че “ей сега ще повика госпожа Василева” – нищожеството явно беше наело и слугиня за невръстния си парцал. Когато оная измяука с акцента на селянка от Югоизточна България, нещо в нея се отприщи, раздирайки гласните й струни. Езикът й сякаш се раздвои и започна да изстрелва съскащи смъртоносни звуци. След като трясна слушалката, десетина минути не можеше да си поеме дъх, а пред очите й танцуваха червени петна. После онзи звънна: ако още веднъж тя си позволяла да безспокои – тук направи пауза, а после натърти на следващата дума – СЪПРУГАТА му, щял да престане да плаща сметките й и да привежда пари, даже щял да се обърне към полицията. Няма ли Господ? Няма ли, че гръм да го удари заедно с малката му продажна курва!
От месеци, завряна в тази дупка на майната си, купува вестници и си търси работа, но никой не иска жена, която догодина ще се пенсионира. Милостинята от онзи боклук едва й стига да оцелява. Почти не се храни, но пак дебелее и скоро ще започне да се търкаля. Знае, че е от пиенето – все пак тя е нормална алкохоличка, а не малоумница. Не може да спре ракията, колкото и да й се лепят калориите – тя е единственото нещо, което й помага замалко да забрави и да поспи.
Почти нищо общо няма вече с жената, която беше допреди няколко месеца. Тогава цинична дума не минаваше през главата й, камо ли да произнесе такава. Сега псува с часове, и то най-вече себе си. През оная работа й е дали съседите чуват! И дотам стигна на стари години – да гледа порноканали. Не може да приеме хард-изпълненията, но е наясно какво е пропуснала. Някой ден, когато събере пари, ще си наеме жиголо, защото друг мъж вече не би я погледнал, а и е прекалено късно да се учи на мастурбация... Ей така, за да не умре с отворени очи, и какво значение има, че наслада ще й достави някаква си мъжка проститутка?
Долната млада кучка сигурно ще надуе корема и ще роди, за да си бетонира положението – онзи некадърник дотолкова би могъл да я оправи. И после големият му син ще си хапе устните, защото един ден няма да успее да се пребори с малкото копеленце. Същият син, който сега й приказва за цивилизованост и толерантност и който ще остави детето си за месец при дядо му, “защото, мамо, нали разбираш, при тебе няма място”. О, сине, мама всичко разбира – от онзи чакаш големите пачки, а от мен – нищо.
Има едно пилешко бутче в хладилника – ще си направи супа и ще я яде поне два дни. Приятелките й я избягват, дотегнаха им проблемите й. Само Марчето я изтърпява и плете на една кука безкрайните си покривки. Тя е сама, но не разведена, а вдовица – просто на някои жени им върви.
Излиза на балкона, за да изпуши поредната цигара. Стои далече от парапета – земята долу я привлича неудържимо. Някой ден ще го направи: ще скочи, но от покрива на отсрещния блок, макар че оттам ще лети два етажа по-малко – човек не може да получи всичко, нали? Там растат на туфи странни бели цветя. Как са се захванали върху бетона и ситните камъчета върху него, какво им помага да оцеляват? И откъде тази неистова воля за живот? Защо семената трябваше да полетят толкова високо, а не се захванаха в пръстта, която щеше да им даде всичко? Какъв е смисълът да са там и въобще да са някъде?
Ще помилва цветята и ще вдиша аромата им, ще го отнесе със себе си на онова място, за което никой не знае какво е и дали всъщност го има. Някой ден, но не преди жълтото дългоухо сърце на онзи подъл мръсник да се пръсне от нагълтаната виагра. Не преди да го види в ковчега – няма да си позволи да умре преди него...
Господи, кооолко го мрази!