автор: patladjancho

Пета Глава

На Джейк му трябваше известно време да свикне с гледката на почти голото й тяло в кабинета му, облечена само в къса сатенена дреха. Не беше очаквал, че ще му я доведат така. Това го изненада прекалено.
Той я огледа с вторачен поглед, не можейки да се накара да махне очите си от нея. Мократа й коса падаше на вълни от страни по лицето й, през раменете й, през извивката на гърдите й, и стигаше чак до кръста.
Но се опита да се стегне и сви ръцете си в юмруци за момент. После се опита да задържи погледа си върху лицето й. Красотата й отново го остави без дъх. Сякаш, когато я погледнеше губеше ума си. Сега тя гледаше към него напрегнато, очите й изглеждаха разтревожени, но и в същото време сърдити и проницателни. Той се засмя, нямаше да му е лесно с нея. Определено. Устните й бяха леко отворени, като вдишаше и издишаше сатененият плат върху гърдите й се повдигаше загадъчно.
Най- накрая той направи крачка към нея, продължавайки да оглежда почти голото й тяло и вдигна ръката си във въздуха. Моментално хората му напуснаха стаята, оставяйки ги сами.
Видя я да пристъпва с босите си крака върху дебелият и мек килим, когато вратата се затвори.
Джейк тръгна към нея. Усмивката отново се прокрадна по лицето му. Тя беше очарователна. Колкото и да й беше ядосан, изведнъж сега в момента не чувстваше гняв към нея.
- Виж ти! Трябва да призная, че от години не ми е поднасяна такава приятна изненада!
Видя лицето й да става ядосано. Веждите й се присвиха.
- Какво значи всичко това? Какво си въобразяваш? – попита го тя. Гласът й излезе накъсан.
Да, тя определено му беше ядосана. Подаде й обратно топката:
- Какво си въобразявам?
- Как смееш да изпращаш хората си след мен! Държаха се така, сякаш съм престъпник…
Джейк не можа да се сдържи и избухна в смях.
- До колкото мога да преценя за теб, ти си много повече от това. Или ще отречеш, че опита за убийство и кражбата не са престъпления?
Тя сви рамене и погледна някъде в страни от лицето му с най- невинната си физиономия.
- Опит за убийство!? Не знам за какво говориш?
Джейк отново се засмя на опита й да го излъже. Но после бързо стана сериозен. Лицето му се вкамени, той тръгна към нея за да скъси малкото разстояние, което оставаше между тях.
- Знаех си аз, че цялата тази любезност е прекалено хубава, за да е истинска. – каза той, - И сега госпожице Дарси, ще си платите за това, което направихте.
Тя отстъпи.
- Нищо не съм направила. Не можеш да докажеш…
- О, разбира се, че мога. Уверявам те. Господин Остин беше така любезен да ми върне документите, които ти вчера ми открадна. Помоли ме да приема извиненията му. - каза Джейк и после добави, - Също и от твое име.
Ема го зяпна за момент невярваща, после бързо скръсти ръце пред гърдите си, като се опита да скрие изненадата си от факта, че той се е срещал с шефа й.
- Не виждам защо е казал това. Аз не ти дължа извинения за нищо.
- Когато му казах, че няма да повдигам обвинение срещу вестника, той беше много доволен, че нещата ще спрат до тук. И с готовност ми върна всичко. Явно осъзнаваше в какви проблеми ще се навлече, ако не съм така благосклонен. Надявам се, че ще спази обещанието си за уговорката ни, че повече няма да позволи да се публикува каквото и да е било за мен, без моето съгласие.
- Хм! – каза тя и се нацупи, - Не си мисли, че това ще те оправдае пред съда, когато от полицията те арестуват. Информацията за теб вече е публикувана и ти няма да се измъкнеш. – предупреди го тя нахакано. – Дори и да ме убиеш, факта си факт.
Смеха му отново я изненада. Този мъж беше толкова арогантен и безскрупулен, че това я ядоса още повече. Какво си въобразяваше?
- Реши, че като наредих да те доведат тук, искам да те убия, така ли?
- Предвид това какъв си, нищо чудно! Но да те предупредя, че всеки ще свърже убийството ми с теб.
- Защо реши така? – попита я той.
- Защото всеки глупак ще се досети, че си отмъщаваш заради истината, която разкрих за теб и за част от мръсните ти сделки.
- Какво да се прави!? – съгласи се той, артистично, - Твърде много неща вече ни свързват двамата заедно, нали? Да не пропускаме факта, че те държа за ръка на снимката във вестниците. Но явно май това не ти харесва много! – прецени я той, - Явно би трябвало да сме много по- близки, от колкото всъщност са ни представили!
- Можеш да бъдеш сигурен, че това никога няма да се случи. – обеща му Ема.
- А ти можеш да бъдеш сигурна, че не ми пука с чие убийство ще ме свържат.
Тя се настърви.
- Като това в парка вчера ли например?
Лицето му трепна. Ема веднага разбра, че той знаеше за какво точно говори тя.
- Какво искаш да кажеш? – попита я той.
Погледна го самодоволно.
- Мислиш, че не знам ли? Нима ще отречеш, че не си замесен!
Той се отдалечи от нея, без да каже нищо. Все едно си признаваше.
- …ти си много по-наблюдателна, отколкото си мислех. – Видя го да се приближава до масичката за да си сложи уиски. - Но нямам намерение да те убивам. Бъди спокойна. - Напълни чашата малко повече от обичайното, изпи я на екс и си сложи втора. След това посочи към бутилката, като погледна към Ема.
- Не се тревожи. И се чувствай като у дома си.
Нахалството му минаваше всякакви граници. Ема изпръхтя и му се озъби.
- Благодаря за поканата да остана, беше много любезен, но вече мисля да си вървя. – каза му студено, като му обърна гръб и тръгна към вратата.
- Мисля, че не ме разбра, скъпа. Ти няма да ходиш никъде. Имам сметки за уреждане с теб.
Още докато каза това и вратата се отвори. Ема отстъпи назад, когато пред нея застанаха двамата мъже от преди малко. Черните им едри фигури заеха цялото пространство в рамката на двойната врата. Лицата им бяха като отсякани, каменни и твърди. Ръцете им бяха скръстени отпред пред телата им, оформяйки дълбоки релефи от мускули.
Тя не си и помисли да се предаде. Опита се бързо да се промуши между тях и да избяга, но те бяха много по- бързи. Хванаха я за ръцете от двете й страни, като не й позволиха от тук нататък да предприеме каквото и да било. Държаха я изключително здраво, а си личеше, че не влагаха никакви усилия.
- Какво искаш от мен? – изкрещя му тя.
Джейк я гледаше внимателно, но имаше някакво задоволство във физиономията му сега. Малката й фигура се замята безсилно между двамата му подчинени.
- Като за начало можеш да ми обясниш какво целеше с лъжите си и защо си решила, че с това, което направи, е можело да ти се размине безнаказано? – проговори той съвсем спокойно.
Тя не каза нищо, просто пробва втори, но безуспешен опит да се освободи, като заусуква тялото си. Косата й падна на вълни върху раменете й.
- Няма смисъл да се съпротивляваш. – предупреди я Джейк.
Но тя не искаше да го послуша. Напъна всички сили и с босият си малък крак стовари ритник в крака на един от двама мъже. Той дори не реагира, а Ема изохка от болка. После вдигна глава и погледна нагоре към него. Той беше висок и огромен.
- Пусни ме веднага, стероиден мутант такъв! – изкрещя му тя. – Пусни ме ти казвам!
Но нищо такова не се случи. Ръцете и на двамата телохранители на Джейк я държаха като здрави стоманени вериги. Те бяха глухи и слепи за нейните заповеди.
- Както виждаш, скъпа, просто нямаш друг избор. – гласът на Джейк я накара да го погледне.
Ема изпищя от яд, но осъзнавайки, че това няма да помогне, реши да смени тактиката.
- Ако искаш да ти обясня всичко, ги накарай да ме пуснат. В противен случай нищо няма да ти кажа.
Джейк я погледна преценяващо, но като че ли се съгласи, защото само след малко направи знак и те я пуснаха. Ема обгърна ръцете си и ги потърка, когато отново останаха сами.
- Да започнем с това, че скри истинското си име. – поде той, - А също и самоличността си.
- Какво значение има как се казвам и какво работя? Не бях длъжна да ти казвам нещо, което не желая.
- Професионализма го задължава. Ти като журналист би трябвало да го знаеш! – каза той и челюстта му изпъкна, - Но да не говорим за това, явно при теб не важи. Ако ти беше професионалист, нямаше да се криеш зад друга самоличност. – и гласът му стана кисел и мрачен. След това замлъкна.
Ема се обади от мястото си.
- Не се съмнявай в професионализма ми. Имам статии зад гърба си, които някои журналисти не могат да напишат през целият си живот. – похвали му се гордо.
Джейк скръсти ръце пред себе си.
- Удивително. – каза той и вдигна вежди, - И така, как реши да пишеш статия за мен при положение, че аз не съм давал съгласието си за това?
- Ооо, повярвай ми, опитах да се свържа с теб многократно за да ти поискам интервю. Но винаги безуспешно. Ти нито веднъж не отговори на обажданията ми и на съобщенията, които ти оставях. И щом не вдигаш телефона, щом не можех да се срещна с теб по никакъв начин, реших да действам друго яче.
Той се замисли за момент.
- Аз съм бизнесмен. Знаеш ли колко хора срещам на ден и колко телефонни разговори провеждам?
- Но не си направи труда поне веднъж да се свържеш с мен, - каза тя, - поне за да ми откажеш!
- Значи ме подмами на среща само за да напишеш статията си? – попита я той, като се обърна и взе от бюрото си днешният вестник, където на първа страница беше поместена нейната статия “Джейк Дилън, човекът с различната самоличност!”.
- Грешка! Ти сам ме покани чрез онзи мъж, забрави ли? – каза тя, имайки в предвид човека с радиостанцията в ръка, с когото тя говори на паркинга вчера. - Не ми пробутвай твои действия!
- И реши да се възползваш?
Тя сви рамене.
- Видях възможност и я взех без да се замислям. – съобщи му просто.
Той не се сдържа на опита й да си придаде невинна физиономия и се засмя. Очите му я гледаха изпиващи.
- Виждал съм жени да ме преследват, но ти мина всякакви граници. Признавам, че ми харесва интереса ти към мен…
- Въобще не си въобразявай! – прекъсна го тя.
Той се приближи по- близо и отново погледна надолу към нея. Беше умълчан. Вгледа се в лицето й с вирнатата брадичка и зачервените страни, проучвайки как го караше то да се чувства...
Тя продължи.
- Така или иначе снощи и двамата не казахме истината за себе си и за това, с което се занимаваме.
- Точно така. – потвърди той замислено.
- Но проблема е в това, че ти вече знаеш за мен, а аз все още не знам подробности за това какъв е твоят бизнес.
Устните му се присвиха и побеляха, челюстта му изпъкна.
- Моят бизнес си е моя работа и теб не те касае. – гласът му беше груб, - Освен това аз нямам проблем с това. Ти имаш проблем.
- И кога мислиш да ми споделиш? – попита го.
- Никога!
Тя не беше съгласна.
- Не може след като ти знаеш какво работя аз, мен да ме оставиш в неведение относно твоята работа. Не е честно.
- Не е честно да си пъхаш носа навсякъде, като се опитваш сама да си навлечеш проблеми.
- Не искам да си навличам проблеми. Опитвам се да си върша работата. И ако ми кажеш с какво по- конкретно се занимаваш, проблемите и на двама ни ще приключат.
- Твоята работа приключва още сега, защото категорично ти заявявам, че няма да научиш нищо за мен. Нито ще ти дам интервю, нито ти ще продължиш да упорстваш. – каза ядосано, - В достатъчно проблеми ме вкара. Но все пак ужасиите, които си писала за мен, хората ги подозират от години. Не веднъж са ме изкарвали като най- лошия престъпник, не веднъж са ме хващали с пистолет в ръка и на следващият ден пресата гърми. Но този път ти повлече и себе си! – едната му вежда се повдигна, а лицето му стана самодоволно. - Така, че мила моя, ние с теб се радваме на твърде съмнителна слава. Разбира се, ако изобщо е възможно моята досегашна репутация да стане още по- черна. Ти си тази, която май загуби доброто си име.
- Пет пари не давам. - Долната й устна бе издадена напред, на инат.
Очите му се присвиха, изучавайки я.
- Да не би да си бях измислил цялото нещо снощи? Беше абсолютно учтива. – смени темата той, без да коментира думите й, - Превърнала си се в друга жена. Или просто сега вече показа истинското си лице.
- Ще видиш истинското ми лице в съда. Защото ако не ти, то аз ще те съдя за лошото ти отношение към мен. – заплаши го тя.
Той се изсмя.
- Не, скъпа моя! – каза й подигравателно, - Ще ти е доста трудно да го направиш. Защото ти оставаш тук!
Ема спря. Не беше очаквала да каже това. Замлъкна за минута, гледайки го с поглед, способен да изпепели къщата му.
- Отвличаш ли ме? – попита го накрая тя.
Той отпи бавно и съвсем спокойно от уискито, преди да отговори.
- Наречи го както искаш.
Това я вбеси. Очите й се присвиха. Тя скръсти ръцете си, противно на това, което той очакваше. Беше очаквал тя да изпадне в паника и отново да опита да избяга, но не стана така.
Внезапно Джейк прозря, че тя не беше уплашена, тя беше ядосана. И внезапен порив да разбере как се чувства и какво мисли за него.
- Какво си мислиш? – не се сдържа и попита, когато долови замисленият й поглед, беше облекчение най-накрая да каже думите на глас.
Тя срещна вторачения му поглед и присви очи.
- Опитвам се да разбера какъв човек си ти.
Джейк задържа усмивката на лицето си, заключвайки чертите си по този начин, докато паника се завъртя в тялото му.
Разбира се, че се чудеше това. Тя не беше глупава. Той не можеше да се надява да е така разсеяна за нещо толкова очевидно.
- Имаш ли някакъв късмет до тук? – попита той, толкова безразлично, колкото можеше. Без значение какво предполагаше, не можеше да е по-лошо от истината.
- Не много, - призна тя. – Освен, че си най- големия страхливец на света. Страхуваш се от мен и от статията, която написах, защото знаеш какво ще последва от това. Ще предизвика разследване и властите ще те притиснат да си признаеш подробности за всичките си мръсни сделки.
Джейк се изкикоти от внезапно облекчение:
- Това ли предполагаш?
- Ще разбереш коя е Ема Дарси! – заплаши го тя смело.
Той накриви устата си комично.
- Може би вече знам. Постарах се да разбера коя си още в момента, в който се събудих на дивана си и установих какво си направила. Признавам, допуснах невъзможността да ме омаеш, ограбиш и това, което си ми сложила в питието. Но там ти беше грешката! Никой не може да си позволява да ме прави на глупак.
Ема отстъпи. Можеше да усети струята от гневно неодобрение от него, и затова и не можа да измисли какво да каже в първият момент.
В следващият момент вратата се отвори и тя отново разпозна Ханк. Той прекоси стаята и спря до Джейк като му прошепна нещо в ухото. От това, което чу Джейк не промени израза на лицето си, то остана все така сърдито и мрачно.
Но когато Ханк отново тръгна към вратата, Джейк тръгна след него.
- Момчетата ще ти покажат стаята. – каза й, преди да стигне до вратата.
Ема видя отново двете огромни горили на прага.
- Не! – викна тя след него и той спря. – Не можеш да ме държиш тук против волята ми!
- Мога и ще го направя.
- Защо ми причиняваш това? – простена тя в ужас.
- Трябва да си призная, че се забавлявам малко.
Думите му я подразниха, тя се почувства безпомощна
- Ти си истински подлец. Подиграваш се с всичко и всички. Няма ли нищо свято за теб?
Той се засмя, но нямаше развеселеност в звука.
- Никой ли никога не ти е казвал? Животът не е честен.
Но Ема не отговори, през очите й премина сянка и ги помрачи. Това доведе до появата на бръчка между веждите й. Тя притвори очи и ги задържа така за момент, а след това се насили да говори спокойно, сдържайки гнева си.
- Добре. Но може ли все пак да ползвам телефона? Позволено ли е? Правят го дори с осъдените на смърт. – попита, виждайки, че той отново тръгна към вратата
- Шефа ти знае къде си.
- Нямаше да се обадя на него. - намръщи се тя. – Явно имам планове за отлагане. – каза, като мислеше да се обади директно в полицията.
Той изсумтя на свой ред.
- Мога да те уверя, че няма за какво да се тревожиш. Всеки, който се обади в дома ти, ще чуе съобщение, че си заминала на пътуване и ще отсъстваш дълго. – изсмя й се преди да излезе от кабинета си, следван от Ханк.
Тя замръзна. И това ли знаеше? И това ли беше разбрал!? Беше научил дори какво е записала на секретаря си! Господи!
Ема почервеня от яд, наведе се и взе бутилката му с уиски, като я метна по вратата след него.
- Отвратително чудовище! – изкрещя тя с всичка сила.
Но това, като че ли не беше достатъчно да обуздае гнева й. После се пресегна и бутна цялата масичка като събори всичко на пода, продължавайки да вика.
- Долен страхливец! Идиот! Безскрупулен подлец! – бълваше обиди по негов адрес, като не беше сигурна дали той вече я чува.
Хората му успяха да я спрат, преди тя да започне да руши подред всичко ценно. Вече беше крайно разярена и този път на тях им бе нужно усилие да я отведат до стаята й. Хванаха я от двете й страни и я поведоха по коридора. В дъното му, точно до началото на стълбите, спряха пред една от вратите и като отвориха, я пуснаха вътре. Преди Ема да успее да реагира, те вече заключиха отвън.
Тя заблъска по вратата, крещейки и отправяйки всевъзможни обиди по адрес на Джейк Дилън, но нямаше сили да стори нищо друго. Не знаеше дали ако започне да руши обзавеждането в тази стая, нямаше да навреди на себе си, все пак щеше да се наложи да остане да преспи тук.
Обърна се и се огледа наоколо. Определено не мислеше да се застоява още дълго. При всички случаи щеше да намери начин да избяга. И тогава щеше да отиде право в полицията.
Въздъхна и се облегна назад на вратата. Не беше осъзнала колко е късно вече, изведнъж се почувства страшно изморена.
Реши да не хаби енергия във викове и крясъци, щеше да я използва при бягството си. Колкото и мъже да я пазеха, то тя щеше да намери начин да се измъкне.
Когато пристъпи напред в стаята, забеляза собствените си куфари върху леглото.
Изтръпна. Бяха донесли багажа с дрехите й. Не можа да повярва и запремига към леглото с отворена уста. Приближи се за да се увери, и наистина, там бяха дрехите й, подредени и опаковани, заедно с тези, които си беше купила днес от търговският център.
Смях на истерия се появи, когато се замисли. Какво беше решил той? Че тя ще разопакова ли!? Да бе! Определено, след като не мислеше да се застоява дълго тук, дрехи нямаше да са й необходими. Джейк Дилън можеше да върви по дяволите!
Огледа огромното легло и се намуси. Покривката му беше бледо златиста, съвсем малко по- тъмна от стените. Рамката му беше черна, изработена от сложно изплетено ковано желязо. Изваяни метални рози се извиваха и пълзяха нагоре, оформяйки мрежа от листа. Въпреки, че изглеждаше толкова примамливо, меко и удобно, за нищо на света нямаше да легне в него.
После отмести поглед и обходи стаята. Тя беше като извадена от приказка. Подът представляваше гладка мраморна повърхност в цвят слонова кост. Килима, който се намираше там беше с идентичен цвят, пухест и дебел, в който да потънеш. Таванът беше висок и светъл.
Имаше някакви цветни форми на някои места по светлите стени, които приличаха на цветята от леглото. Ема призна, че всичко беше избрано с вкус... и много пари. Личеше си, че цялата къща бе подредена и обзаведена изключително луксозно. Докато я водеха преди малко до стаята й, тя беше успяла да забележи, че по продължението на коридора се намираха вратите на още няколко стаи. Зачуди се дали някой ги ползва.
Обърна се и се приближи до огромният панорамен прозорец. Завесите му бяха млечно бели, полупрозрачни и ефирни, стигащи до пода. Ема ги отмести леко в страни и погледна навън в тъмната нощ. Гледката беше изключително красива. Прозореца й гледаше към задният двор на къщата, където беше басейна. Светлините по дъното му отново бяха включени. Тази гледка се виждаше от прозорците на всички стаи в къщата, беше така построена за да гледа на юг.
На няколко стотина метра в страни, зад мрежата се намираше гаражът с автомобилите. Трябваше да стигне до един от тях, ако искаше да избяга.
Не му мисли бързо, а отвори едното крило на прозореца, преценявайки височината и се огледа наоколо. Тихо и безшумно се покачи отгоре и прекара единият си крак навън.
Чак тогава забеляза отдолу тримата мъже, които сновяха в тъмното. Черните им фигури се сливаха с тъмнината и оставаха почти незабележими.
Ема тихо изруга, въздъхна и се върна обратно в стаята.
- По дяволите! – изсъска тя, оглеждайки се за друга възможност.
Внезапно от коридора й се стори, че дочу гласа на Джейк и стъпките му, а след това някой врътна ключалката на вратата й, като я отключи. Но нищо не последва, никой не влезе при нея. След като почака малко, накрая тя отиде и открехна леко вратата. Наистина беше отключена.
От Джейк нямаше и следа. За сметка на това, в двата края на коридора стояха по двама мъже в костюми. Тя се загледа в тях. Естествено, същите досадни и отвратителни мутри с каменно непробиваеми лица. Стояха там като статуи, но тя знаеше, че са нащрек за нея.
Ема изпръхтя, така, че да я чуят и затръшна силно вратата. Къде, за Бога можеше да отиде, след като беше пазена така, като че ли беше затворник!?
Джейк Дилън, този долен човек, е заповядал да я отвлекат от дома й! Тя не знаеше какво бе намислил, но в никакъв случай нямаше да търпи това, и да стой кротко и послушно.
Тя щеше да му даде да се разбере! Много скоро той щеше горчиво да съжалява за това, че я беше довел тук! Той просто все още не знаеше с кого си има работа!



***


Джейк стоеше срещу прозореца и гледаше навън в тъмната нощ. Беше толкова замислен, че мислите му го бяха накарали да загуби представа за времето. Не осъзнаваше вече колко време стои така.
Мисълта за тази жена изпълваше изцяло ума му. Сам не можеше да си обясни какво ставаше с него. Сам не можеше да се познае.
Вдигна ръка и отпи от пълната си чаша, поредната за тази вечер, опитвайки да се фокусира върху момента, че тя е отново близо до него, върху това, което беше истинско и сигурно, и върху всичко, каквото и да е друго, което би задържало заблуждаващите, лъжливи мисли в главата му, че постъпва правилно като съзнателно нарушава волята й да я задържи до себе си.
Сигурно полудяваше. Не, направо си беше луд. Защото сам не можеше да си обясни защо реши да й поиска сметка и обяснение, като заповяда да я доведат тук. Какво точно възнамеряваше да прави с нея? И само това ли беше причината да иска да я види. Ръката му се сви в юмрук. Знаеше какво ще последва от това, знаеше какво можеше да й причини факта, че ще я свържат с него.
Обърна се към стаята и огледа разрушенията, които тя беше направила. Намръщи се на това.
Тя навярно щеше да му е още по- разгневена, щеше да го мрази дори, и имаше право. Но той трябваше да е сигурен, че ще контролира нещата. А това можеше да стане, само ако я държи под око.
Въздъхна, преди да направи крачка и да прескочи една от счупените бутилки.
Ема Дарси! Тази жена беше истинска фурия. Никога до сега не видя страх в очите й, беше толкова интелигентна и умна, личеше си от километри, трудният й характер го предизвикваше постоянно да я опознае, думите, които стреляше срещу него го провокираха с проницателността си. А тялото й, устните й, така го бяха омаяли, че сам не можеше да се познае наистина.
Джейк отново въздъхна. От всичко до тук единственото сигурно нещо беше, че Ема е мистерия за него. И беше трудно да се откъсне от мистерията която го бе погълнала.
Осъзна, че иска да види лицето й отново.
Отиде до вратата и я отвори като стъпи в коридора. Паникьосана еуфория премина през тялото му, когато осъзна накъде се беше запътил, че щеше да отиде и да я намери горе в леглото.
Определено беше изпил повече от нормалното тази вечер. На нея ли дължеше това?
Спори със себе си по целия път по стълбите към стаята й, но по- неблагородната му страна спечели спора и той продължи с неразумния си план. Дяволът в него беше неспокоен, но добре окован. Знаеше, че ще пази безопасно разстояние от нея. Искаше само да знае как спеше тя. Искаше само да види лицето й.
Беше след полунощ и цялата къща бе тъмна и тиха. Всички спяха. Само дежурната охрана беше на мястото си отвън и около къщата.
За момент гледаше вратата на стаята, в която тя спеше от тъмнината на коридора. Спря безшумните си стъпки и се заслуша за някакви шумове. Замисли се дали вратата беше заключена от вътре, въпреки, че ключалките на всички врати в къщата можеха да се заключат от вътре, се замисли дали Ема се беше възползвала от това. И мислила ли бе, че ще има полза от това, ако той беше решил да влезе. Дали, когато се е заключвала е било с мисълта да е по- далеч от него, недосегаема един вид, дали й беше минавало през ума, че той като собственик ще има ключове за всички врати от дома си.
Каквото и да беше, това нямаше да е проблем за него, освен ако не искаше на сутринта да дава обяснения за оставените доказателства от разбита брава сега. Почти веднага се ядоса на мисълта въобще, след като не дължеше обяснения на никого в собствената си къща.
Прекоси бързо коридора до вратата и сложи ръка на дръжката. Това, което го изненада беше, че вратата се отвори бързо и безшумно от лекото му докосване и тогава дъхът му спря.
На няколко метра разстояние Ема спеше спокойно и тихо точно срещу него. Малкото й тяло се беше свило на малка топка в центъра на огромното легло. Тръпки преминаха през колената му нагоре към корема му, когато пристъпи през прага на стаята.
Въпреки тъмнината, можеше да я види с една от белите завивки усукана силно около кръста и краката й. Другите бяха на земята. Явно беше заспала трудно и мъчително.
Докато стоеше там на мястото си и неподвижно гледаше, зашеметен, неспособен да мръдне, тя се завъртя неспокойно и метна едната си ръка върху главата си. Джейк се стегна и задържа дъха си. Когато след минута отново започна да диша и понечи да се приближи още малко, точно тогава я чу да изстенва и това се превърна в пъшкане. Усещаше ли приближаващата до нея опасност?
Той отново спря. Беше отвратен от себе си докато гледаше премятането й отново и отново. С какво той се различаваше и как беше по-добър от някакво дебнещо животно? Не беше по-добър. Беше много, много по-лош, защото осъзнаваше действията си.
Отпусна пръстите си, за да позволи на кръвта да премине през побелелите му юмруци. Направи лека крачка назад за да си тръгне, но преди това си позволи един дълъг поглед върху лицето й.
Въпреки падналата, разбъркана коса, Джейк забеляза, че то не беше спокойно. Малката бръчка между веждите й, ъгълчетата на устните й, обърнати надолу. Изведнъж го обзе неустоимото желание да може да надзърне в сънищата и в мислите й. Устните й трепнаха, а после се разделиха. Тя отново изпъшка и се прекатури настрани до самият ръб на леглото.
Безпокойството пламна, надвивайки самоотвращението му. Примамката на тези незащитени, несъзнателни, тревожни движения беше невъзможно изкушаваща и притеснителна. Ема рискуваше всеки момент да се стовари на земята. Гореща вълна го припламна. Той направи неволна крачка с протегнати ръце към леглото, готов да я хване, свивайки се от всяко нейно движение, от страх, че тя ще падне, ще се нарани и ще се събуди уплашена. И ще го завари тук.
Забрави за обещанието си, че ще спазва дистанция и вместо да си тръгне, бавно отиде и седна в тъмното на далечният ъгъл на леглото й, чакайки, готов да се намеси ако тя се обърнеше към грешната страна. От тук малко по- трудно се виждаше в тъмнината, но усещането от близостта на отпуснатото й тяло и тихото й дишане го подлудиха. Насили се да стои неподвижно, доволен, че ако дори сега тя се събуди, в първият момент няма да го забележи.
Трябваше да нареди да сложат няколко лампи като допълнително осветление за следващия път ...
Следващия път? Разтърси глава, отвратен отново.
Наистина ли сега тя беше тук в къщата му? Помисли си за онзи първи път, когато я видя и неспособността да отмести погледа си от тялото й, докато тичаше отзад след нея, отвращението му от мъжете в парка, които я изпиваха с поглед и гнева му по момчетата в ескорта му, които бяха толкова внезапно заинтригувани от нея. Но когато сега си спомни лицето й, тялото й, можеше да разбере защо я беше сметнал за красива веднага. Изглеждаше очевидно.
Точно сега – с невероятната й коса, заплетена, необуздана и дива около нежното й лице, носейки розова сатенена нощница с тънки презрамки, чертите й отпуснати в безсъзнанието, перфектните й устни леко разтворени – тя направо спираше дъха му.
Колко дълго щеше да може да оправдава присъствието й в живота си? Колко ценно време имаше? Щеше ли да има друг шанс като този, като този момент, като тази вечер? Тя нямаше винаги да е в обхвата на ръцете му...
Задържа спокойната си, неподвижност въпреки бушуващото противоречие в себе си. Не искаше да си представи, че по- лошата и егоистична част от него може да загуби спора.
Ема спря да се върти, изглежда ако сънуваше, съня й сега се бе променил.
Вгледа се през тъмнината в лицето й, в нежната й бледа кожа, и се опита да стане, да се обърне и да излезе от стаята. Но интересните черти, влудяващите извивки и уникални линии го заковаваха на мястото му все повече.
Беше мъчително да може само да гледа, безсилен, привързан към сенките на стаята.
Никакви грешки повече. Това беше. Запази спомена, Джейк, каза си мрачно той, и си дръж ръцете настрана.
Или това, или щеше да трябва да се принуди да я пусне... някак си. Защото не можеше да си позволи да е близо до нея, ако имаше намерение да прави грешки, като тази например сега. Беше ли достатъчно силен за това?
Остана в това положение, наблюдавайки я до ранните часове на нощта.