автор: Soraya

Посвещавам на Салвадор Дали за картината му Невидимият мъж

Той е енигмата от съня ми
онзи невидим мъж,
който има дреха от вятър
и усмивка от дъжд...
Той ме открива отново във времето
в спомена за жена,
която има кожа от перла
и очи на луна.
Тъгата й се превръща
във копнеж по дъжда.
Пръстите му са сребърни.
Облачна е нощта.
Той е безкраен като морето–
буря, вятър, вълна,
светкавицата в небето,
кратък миг тишина.
Всяка вечер в съня ми присъства
един невидим мъж,
който ме кара да се събуждам
с предчувствието за дъжд.