Стих е моят живот, стих за вечна любов
но звучи като песен позната.
Бил е страшно суров, но сега съм готов,
да напиша за него соната.
Много ноти събрах, петолиние бях...
а минорна творба се получи.
Изживях го през смях и потънал във грях
аз не вярвах в каквото се случи.
Стих е моят живот, като лош епизод...
а артиста - герой неудачен.
Бях палач на съдби, със сърце – ешафод,
Казанова, жених многобрачен.
Днес съм пусто поле, а през мен ветрове,
късат бурени с хилави корени.
Исках бели криле, съвеста ми ги взе...
и остави химери - съборени.