автор: patladjancho

Четвърта Глава

Още от сутринта, нещата не тръгнаха на добре. Заглавията просто избухнаха:
“Журналистка замесена в таен бизнес” , “Любовен романс или още нещо” , “Новата любов на Джейк Дилън” , “Какво се крие зад работата на един журналист” !
Но не само заглавията бяха единственото ужасяващо нещо. Вестниците излязоха с всяка подробна информация, до която се бяха добрали, описана прилежно в цели страници: “ Джейк Дилън, младият бизнесменът, чието име е ежедневно срещано в пресата заради всеобхватната си дейност, отново има причина да не остане незабележим. Този път това е новата му любов, една от най- добрите разследващи журналисти Ема Дарси, чиито статии наскоро разкриха най- мощното източване на държавни средства от финансовите фондове с дялово участие на петролният пазар на страната ни. Двамата са били забелязани късно снощи да се държат за ръка на излизане от известен луксозен ресторант, по не потвърдена информация, собственост на друг известен бизнесмен, Алек Бойл, който беше обвинен преди месец в крупни сделки с наркотици и оръжия. Хода на делото срещу него се прекрати временно, но остана в прокуратурата заради недостатъчно доказателства по случая.
Кой можеше да предположи? Какъв тандем! Дарси и Дилън определено учудиха всички с появяването си заедно. Сега на нея никак няма да й е трудно да вземе интервюто на живота си. Докато на Дилън ще му е адски забавно да ръководи бизнеса си, без притеснение, че нещо солено може да се появи някъде в медийното пространство.
Но въпроса е до колко двамата имат полза от тази връзка, или истината е друга…”
И това беше най- милостивата от всички статии. Други я разкриваха като организатор и ръководител на сделки с оръжия и части за оръжия, споменавайки вестника, за който работеше и съмнителната репутацията на всички работещи в него.
И точно написаното от тях накараха Остин половин час след началото на работният ден вече да пие втора чаша уиски с развързан възел на вратовръзката си, обикалящ от единият край на кабинета си до другия, като тигър в клетка с червени очи, мятащи искри срещу Ема, която стоеше сдървено в средата на кабинета му, облечена все още в коктейлната си рокля от срещата с Джейк Дилън. Нейният вид не беше по- добър от неговият. Не беше спала цяла нощ, за да оформи статията си и за да я пуснат с Доминик в печат.
Но дори и статията й не накара Остин да спре да крещи и да снове из кабинета си, сякаш задника му беше подпален.
- Не мога да проумея до кога, момиче, ти ще продължаваш да ми създаваш проблеми! На косъм си да ме вкараш в гроба. Проумяваш ли какво си направила?!...
- Да…
- Не ми отговаряй. – обърна се рязко той към нея и я прекъсна разярен, - Нямаш право да говориш в момента. Прекалено съм ядосан за да те слушам. – и после продължи, - Сега ще ме разкъсат на парчета заради теб. Тия от надзорният съвет само чакат изгоден момент за да ме обезкостят. Не знам какво ще им обяснявам…
- Аз мога да обясня ако искаш…
- Не искам. – прекъсна я той отново, - Вече ми обясни достатъчно. Но това не ти помага въобще, защото всичките ти обяснения са срещу теб. Гледай да не ти се наложи да обясняваш в съда, ако Дилън реши да те съди. И този път не очаквай от мен да застана зад теб. И знаеш ли защо? Защото ще бъда прекалено зает да вадя вестника от кашата, в която ти го забърка. Защото съм сигурен, че ще съди не само теб, но и мен, ако не и целият вестник. По дяволите, предупредих те!
Тя погледна в страни през прозореца му, който гледаше към редакцията. Изведнъж тази сутрин всички бяха много заети и имаха спешна работа точно пред кабинета на Остин. А виковете му сигурно се чуваха в радиус от сто метра.
- Ти се превръщаш в нещо съвсем друго. – продължи той, - Вече не си този журналист, от който се възхищавах. Не работиш според правилата.
- Искаш да кажеш, че не харесваш статията ми!? – попита го Ема учудена, извъртайки нещата, - Хайде, моля ти се! Толкова е перфектна, че никой няма да обърне внимание на това какво са написали останалите. Истината прозира още в първите редове.
- И с истината в тази статия, ти се повлече към дъното. Снимката ти е по всички вестници. Сега хората те мислят за една от тях, замесена в мръсни кръгове и въвлечена в нечисти сделки.
- Не ме интересува. Казах ти, че ще си вземе интервюто от Джейк Дилън, без да е необходимо дори той да разбира. Всичко, което направих си заслужаваше.
Той поклати глава.
- Там е проблема. Не желая хората ми да попадат в скандали или да се замесват с неподходящи, съмнителни типове. Тази твоя фикс идея ще провали кариерата ти. Забравяш къде е границата.
- Аз не мисля така. Нямах намерение да нарушавам кой знае какви правила. Исках просто да го накарам да говори пред мен. Но жалко, че не успях да запиша нищо важно на диктофона си. Той е много предпазлив, не говори за работа. – Ема сви рамена, - Но затова пък имах възможността да го придружа до дома му и да…
- За какво ти беше да се захващаш с Джейк Дилън? – той отиде до бюрото си, взе най- горният от високата купчинка вестници и само кратък поглед върху първата страница, му беше достатъчен ядосано да го захвърли обратно на бюрото.
- Все още мисля, че това, което направих имаше полза. Не си видял доказателствата, който взех…
- …които си откраднала! – поправи я той, а очите му се взираха в нея, преценяващо. - За Бога, как си го направила!? Как си успяла да отмъкнеш толкова важни документи без никой да забележи?
- Има ли значение? – попита тя, премълчавайки подробностите. Ако му кажеше сега, че е упоила Джейк Дилън, Остин щеше да откачи напълно. Тя сложи ръце на кръста си. - Важното е, че това което предполагах преди, се оказа вярно. Джейк Дилън е замесен в мръсни сделки с търговия с оръжия и наркотици. И това е само една малка част. Сред документите, които намерих има доказателства за трафик на хора. Списъка с имена е вътре.
- Полицията ще каже дали това е вярно. Твоята работа не е да вадиш заключения. Не помисли ли какво може да стане, какви ще са последствията, когато Дилън разбере за кражбата ти? Този път отиде твърде далеч…
- Не мога да повярвам! Защитаваш ли го?
- В момента говорим за теб. – изкрещя отново той. – Предупредих те вчера, но ти винаги си правиш каквото си знаеш. Репутацията, която днес ти се създаде, пречи на вестника. Не можеш да работиш, докато не ти се изчисти името…
- Какво?! – запъна Ема и се загледа след него .
Остин стигна до другият край на кабинета и се обърна към нея за да я погледне.
- Отстранявам те от работа до второ нареждане. Няма да работиш във вестника, докато не преценя, че нещата са се успокоили и можеш да се върнеш на работа.
- Не можеш да направиш това! – оспори тя.
- Мога.
- Стига, Остин. Точно сега е много важно да остана тук. Ти не ми даваш възможност да се защитя. Защо не погледнеш на нещата от друга гледна точка? Защо не се поставиш на мое място? Толкова труд хвърлих за да напиша статията си, не можеш сега да ме лишиш от възможността да проследя как ще се развива случая.
- Аз съм ти шеф и мога да направя каквото си поискам. Затова послушай съвета ми и се оттегли за известно време.
- Не!
- Ема. – предупреди я той. – Принуждаваш ме да прибегна до по- драстични мерки спрямо теб.
- Какви мерки?
- Ако уволнението ти се струва по- добро…
Тя въздъхна и изстреля бързо думите си:
- На леля Миранда това няма да й се хареса.
Остин почервеня още повече. Лицето му стана като домат.
- А не, този път няма да ми излезеш с това. Не можеш да ме стреснеш със заплахите си. Миранда дори ще ми е благодарна в случая, че съм те уволнил, когато днес разбере какво си направила.
- И мислиш, че няма да ти е ядосана, че не си ме подкрепил? – попита го тя иронично, - Много се заблуждаваш. – нацупи му се с насмешка.
Остин разтърка слепоочията си.
- Подкрепях те до последно и ти знаеш това. Но не одобрявам мерките и начините, по които си вършиш работата. Щом така си решила да работиш, давай. Но с тези си действия ти работиш срещу мен.
- Не ми казвай, че ти пука за това какво пишат останалите щом знаеш, че не е вярно.
- Пука ми, когато става въпрос за вестника.
Тя въздъхна.
- Добре, тогава поне ме понижи или ми дай някакви други задачи. Но не ме пращай в къщи.
- Взел съм решение и няма да го променя. Репутацията ти е опетнена и вреди на вестника. Ако те оставя рискувам да предизвикам разследване.
Тогава в отчаянието си, тя опита друг вариант.
- Можем да направим пресконференция ако искаш?
Остин се изсмя тъжно.
- Говориш небивалици. Това е недопустимо. Не искам никакви пресконференции. Няма да се изправя пред всички за да обяснявам какво вършат хората ми и да дам на надзорният съвет възможност да ме скалпират. За разлика от теб аз си пазя кожата. Няма повече да спорим на тази тема. Край. Точка. Да не съм чул и дума. - каза, като вдигна ръка във въздуха.
Ема не продължи да спори. Отпусна рамене и въздъхна.
- Добре. – съгласи се накрая тя, - Но ти знаеш, че не си прав.
Остин я изгледа ядосано.
- Аз съм шефа. Винаги съм прав.
В друг момент тя би се засмяла, но сега не й беше до това. Само мисълта, че няма да работи за известно време, я съсипваше. Вече се чувстваше безполезна и мързелива. А мразеше това.
- Какво ще правиш с Доминик? И него ли ще отстраниш?
- Не, той остава на двойни смени за да оправи бъркотията в сървъра. Лошо му се пише и на него. Ще му изрежа комисионната…
- Казвам ти, не постъпваш честно… – измрънка тя.
Остин присви ядосано вежди.
- Никой не те пита. С теб приключих вече. Върви си. Достатъчно ядове ми създаде за днес.
- И какво да правя докато чакам да ми се обадиш? Да не мислиш, че имам с какво друго да се занимавам!
- Твой си проблем. – изсъска той, - Сега ми се махай от погледа. Имам си работа.
Тя не каза нищо повече. Явно този път той беше твърде непоколебим. Знаеше, че дори и да се обади на Миранда, нещата нямаше да станат по- добре за нея. Просто въздъхна и излезе с бавни стъпки от кабинета му.
От вън всички я зяпаха, но Ема не им обърна внимание. Сигурно изглеждаше ужасно, с лош грим и омачкана вечерна рокля, но не й пукаше. Отиде до бюрото си и започна да прибира някои от по- важните си вещи.
Там я намери Доминик.
- Не си обезглавена, това е добре.
Тя не се обърна към него, само го погледна с крайчеца на очите си.
- Не се шегувай с това. Все едно, че съм.
- Е, какво е наказанието ти?
- Отстранява ме от работа за неизвестен период от време.
Доминик изсвири с уста.
- Старчето ти е ядосан, личи си.
- И то доста. – призна Ема, - Този път не можах да го накарам да омекне.
- Дори и статията ти ли? – попита той. Но като видя, че тя не изглеждаше никак въодушевена, се намръщи. – О, Господи! Той съвсем се е спекъл! Би трябвало да се гордее с теб и с това, което направи.
- Не. – каза Ема, - Познаваш Остин. От старата генерация е. Съвременните похвати не се вписват в идеологията му. Не одобрява и не разчита на подобни методи. Изглежда за него продължава да е по- важно как сме се сдобили с информация за статията, от колкото самата статия. Толкова е честен и безгрешен, че вече си е уредил почетно място до свети Петър.
Доминик се изхили.
- И все пак, поздравления за статията. Отново обра точките.
- Мерси. – отвърна му Ема безрадостно, - Въпреки, че всички заглавия тази сутрин са си истинска бомба. Всеки днес ще се чуди кое от всичко това, което е написано, е истина.
- Ти си ценна находка, Ема! – похвали я той и я тупна по рамото, - Сама пишеш най- яките материали, а този път и сама ги създаваш. Ако не беше ти онези нямаше за какво да пишат днес.
- Радвам се, че поне ти ме подкрепяш. Едва ли някога ще чуя това от устата на шефа.
Доминик повдигна рамене и се прозя уморено. Той също като нея беше прекарал една безсънна нощ.
- Жалко че не го оценя достатъчно. Представям си колко ти е бил ядосан! – той поклати глава, - Но повярвай ми, така е по- добре.
Тя се обърна рязко към него.
- Защо го казваш?
- Защото щеше да е много по- ядосан, ако знаеше какво се е случило вчера. Сега чух, но новината е от снощи. Шефа все още не знае.
- За какво говориш? Какво се е случило вчера? – попита го неразбираща.
- По времето, когато ти и Дилън сте били в парка, е станало убийство. Преди малко научих новината, докато бях в нюзрума.
Очите й се разшириха.
- Какво?! Кой е бил убит?
- Мъж на около тридесетте. Участвал е в трафик на наркотици, но е дребна риба. Агенциите не съобщават името му, но има данни, че преди няколко години е работил за Бойл. – поясни Доминик, - И познай кой е замесен отново! Твоят приятел Дилън.
- По дяволите…
- Не можеш да отречеш, че информацията може да се окаже вярна. Ти самата най- добре знаеш, че Дилън вчера беше в парка.
- И още как…по дяволите…
- Разбрах, че някакъв инспектор от полицията преди малко е търсил шефа, докато той говореше с теб. Нещо става, но не знам какво…
- О не! С мен е свършено. Сега Остин ще ми е толкова ядосан, че най- вероятно ще ме уволни.
Доминик се изсмя учудено.
- Какво! Тревожиш се повече за това дали той ще те уволни, от колкото това, че хората ще те свържат със случая!? Вече те свързват с Дилън…
- Не ми пука. Аз знам, че съм чиста. Няма за какво да се тревожа. Повече ме притеснява Остин.
Доминик се засмя, като поклати глава.
- Е, може и да му мине скоро, ако не му се мяркаш известно време пред очите. – успокои я той, - Не е честно да те наказва така. Сигурен съм, че след седмица ще ти се обади. Давам му най- много до утре.
Ема поклати глава.
- Каквото и да казваш за да ме успокоиш, този път сгафих доста. Няма да му мине толкова бързо. Знам, просто трябва да се примиря.
- Спокойно. Ще те държа в течение какво става тук.
- Мерси. – каза тя, щеше да му бъде благодарна.
Той скръсти ръце пред гърдите си.
- И какво ще правиш сега? Очертават ти се дълги и мъчителни дни на бездействие.
Това я накара да се намръщи още повече. Ъгълчетата на устата й се извиха надолу.
- Нямам представа… - измрънка тя.
- Ще ти дам съвет. Хвани първият полет и отиди на почивка някъде на топло и екзотично място. И не давай координатите си на никой. От време на време си проверявай пощата, аз ще те уведомявам какво става тук.
Абсурд! Никога не би тръгнала на почивка. Причините бяха много. Първо, не можеше да зареже всичко и да замине. Щеше да изглежда все едно се крие. Второ, нямаше с кой да замине. И трето, дори и да имаше, тя не беше човек, който би могъл съвсем спокойно да се излегне на някой плаж и да се наслаждава на мързел, докато тук имаше толкова много неща за вършене. Трябваше да върши нещо, не можеше просто да стои и да губи времето си. Само, че още не беше решила какво.
Но въпреки това изкриви устата си в подобие на усмивка към Доминик.
- Може и да го направя. Не знам.
Към тях от някъде се появи асистентката на Остин, младо срамежливо момиче, кльощаво и бледо. Беше нова, работеше едва от една седмица. Гледаше уплашено към тях зад очилата си и стискаше някаква папка в кокалестите си пръсти.
- Доминик, шефа те вика. Каза веднага. – тя пристъпи от крак на крак.
Доминик извъртя очи и погледна към Ема.
- Е, това е. Започва се.
- Ще ти стискам палци. – каза му Ема в подкрепа.
Той се усмихна, наведе се да я целуне по бузата за довиждане и тръгна към кабинета на Остин.
- Мерси. Чао. Както се разбрахме. Ще те държа в течение. – подвикна й той и помаха за последно.
Ема не остана още дълго там и излезе като си взе нещата. На паркинга ги хвърли на предната седалка и се качи в колата.
Въздъхна. Беше толкова отчаяна и уморена. Нямаше идея какво ще прави сега. По принцип нямаше резервен вариант какво да прави в случай, че я отстранят от работа. В плановете й никога не са влизали празни дни, далеч от работата в редакцията.
Подкара колата си към вкъщи като единствен вариант в момента. Не беше сигурна какво ще прави днес, но определено имаше нужда от почивка. Една дълга безсънна нощ можеше да прерасне в отвратителен ден, ако не направеше нещо. Може би и трябваше шопинг, или час при фризьора, или може би среща с някои приятели.
Така и направи. Когато се прибра в дома си, малка едноетажна къща в един от крайните квартали, бързо заряза всичко като се преоблече и се обади на няколко приятелки. Загуби няколко часа с тях във времето до обяд, като превзе магазините и се впусна в лудо пазаруване. След като хапнаха в малко ресторантче в търговският център, се запътиха към фризьорският салон. Там Ема остана до късният следобед. Не искаше да се прибира в къщи и да стои сама. Затова покани момичетата, но те отказаха.
Когато се прибра, захвърли всички покупки върху леглото в спалнята си и бързо облече спортният си екип. Имаше намерение да потича за да се изтощи напълно за днес. Въпреки, че беше изтощена от повече от двадесет и четири часовото си безсъние, нямаше начин да си легне толкова рано. А останеше ли в къщи, рискуваше да заспи рано, и тогава нямаше идея какво би правила, когато се събудеше през малките часове на нощта.
Затова реши, че още една разходка ще й се отрази добре, а и парка, където редовно ходеше беше близо, на около десет минути път с кола.
Както винаги тук беше пълно с хора. Тя се смеси с тях и тича само в продължение на четвърт час. Накрая страшно уморена, седна на една от свободните пейки от страни на алеята. Нямаше сили да продължи повече, не чувстваше крайниците си.
Отпусна се на пейката със слушалките на плейъра си, заслушана в музиката и се замисли. Вчера, точно по това време тук, в парка се сблъска с Джейк Дилън. Вчера, по това време нещата изглеждаха съвсем различни. Сега всичко се беше завъртяло на сто и осемдесет градуса. Беше постигнала това, което искаше. Статията, за която беше положила толкова много време, труд и усилия, която й костваше дълги дни и нощи на разследване, вече видя бял свят. Но за сметка на това както изглежда, тя й костваше и работата.
Ема се намръщи. Нямаше късмет, че нещата снощи се развиха по този начин и я вкараха в страхотен сценарий, от който нямаше да може да се измъкне само за ден. Хората не забравяха тези неща толкова лесно. Въпреки, че за всяка скандална новина обикновено се говореше броени дни и както казваха хората “ Всяко чудо за три дни” и след това забравяш, тя знаеше, че нея винаги щяха да я свързват с Джейк Дилън и съмнителният бизнес, който имаше.
Това я накара отново да се намръщи и тази мисъл я изтръгна от вглъбението й. Тя вдигна глава и огледа парка. Хората продължаваха да минават покрай нея, непознати и подминаващи я.
Направи й впечатление двамата мъже, които стояха на около двеста метра при завоя на алеята, и от време на време поглеждаха към нея. Не й бяха познати, не беше ги виждала преди. Но бяха огромни, като телохранителите на Джейк Дилън, и облечени в същите черни костюми и вратовръзки. Забеляза ги веднага, защото трудно се вписваха в парка, където хората спортуваха, облечени в спортно облекло. Още преди да се осмели да помисли, че те може и да са част хората му, вече някакво странно чувство на съмнение, страх и тревога се нагмезди в нея.
Веднага реши, че я следят, но като че ли тук в парка, сред толкова хора, това не я паникьоса.
Докато обмисляше какво да прави, вече започваше да се замисля, как ли се е събудил Дилън след дозата опиат, който му беше поднесла снощи. И колко ядосан й е бил в момента. Като за капак на това и тази сутрин с името и снимката му във всички вестници…
Ема скочи от пейката и се затича по алеята, убедена, че не си втълпява и че тези огромни горили бяха тук заради нея. И беше права, защото в момента, в който се обърна назад, те вече тичаха след нея. По дяволите! Сега вече започваше да се паникьосва.
Но в същото време се замисли какво биха й сторили тук, пред погледите на всички тези хора. Едва ли щяха да посмеят…
Но тя ускори темпото, тичайки директно към колата си на паркинга. Надяваше се, че така щеше да успее да им избяга и те да загубят следите й преди тя да е стигнала до дома си.
Но нещата не се получиха точно така! Това, което завари, когато стигна при колата си, я накара да спре моментално.
Вини стоеше облегнат на предният й капак със скръстени ръце и крака, а при задната част на автомобила й, други трима от хората на Алек.
Ема въздъхна, предавайки се. Погледна отново назад, двамата мъже също бяха спрели, но сега не гледаха в нейна посока.
Предположи, че все пак щеше да й се наложи да се сблъска с една от двете групички. И реши, че не иска това все пак да са хората на Дилън, те не изглеждаха толкова предсказуеми. А тя познаваше Вини. Затова тръгна към него.
Той се изправи, когато я видя, чакайки я да се приближи към него. Погледа му жадно се спусна по тялото й за да я огледа, докато тя вървеше към него. Ема си пожела да можеше просто да го подмине, без да говори с него, да се качи в колата си и да отпраши. Но знаеше, че това беше невъзможно. Вини нямаше да я остави на мира, докато не говореше с нея.
Тя спря на два метра от него и започна първа.
- Както виждам, явно не можеш да дишаш без мен. Липсвах ли ти?
Вини се усмихна и й се поклони.
- Интересно! Но все пак не мога да коментирам за себе си. Така, че не мога да ви отговоря. Но определено липсвате на господин Бойл. Изпрати ме…
- Знам за какво те е изпратил. Но не мога да разбера защо продължава да губи твоето, а също и моето време, като те кара да ходиш по петите ми. Казах ти да му предадеш, че не искам да говоря с него.
- Предадох му, разбира се. Но знаете колко е упорит господин Бойл. Не приема “Не” за отговор. Решен е да ви накара да склоните. Затова иска да говори с вас и да ви обеди да размислите. Въпроса ми е все същият всеки път, когато дойда при вас: Бихте ли се съгласили да говорите с него?
Ема поклати глава.
- Нямам какво да му кажа. Мисля, че бях достатъчно ясна при последната ни среща.
- Не ми припомняйте, госпожице Дарси! Направо е съсипан от тогава. – каза той, - Но може би ще направите последен компромис, ако не заради него, то поне заради мен тогава. Не знам как ще се върна отново без вас и какво ще му обясня. Моля ви, елате за да говорите с него!
Тя отново поклати глава.
- Това не е начина, Вини. Така няма да успее и той знае това. Знае какво мисля. Но не виждам как може да се промени. Затова моля те, не ме следи повече. Ненужно е.
- Съжалявам, но нищо не мога да направя. Просто така ми е наредено.
- Тогава не ми се сърди, ако реша да се оплача в полицията, когато ми писне от вас. Защото ти ще пострадаш заради шефа си.
Той като, че ли се замисли за момент. Погледа му се отмести в страни.
- Не знаехме, че излизате с Джейк Дилън. Останах изненадан да ви видя снощи с него.
Знаеше, че ще я попита за това. И ето, както винаги в негов стил, рязка смяна на темата.
- Не излизам с Джейк Дилън. – отговори тя раздразнено.
- От кога го познавате?
- От вчера. – отговори му Ема.
- И въпреки това, беше изненада за мен. Признавам, че това е последното място, на което съм си мислил, че ще ви видя. Шефа откачи, когато разбра, че сте вечеряли в неговият ресторант. И то с Джейк Дилън.
- Срещнах се с Джейк Дилън по работа. Исках интервю. – поясни тя. – И никога не съм предполагала, че ресторанта е на Алек. Ако знаех, че е негов, никога нямаше да отида там.
- Той беше ядосан от факта, че е имал възможност снощи да ви види, а точно снощи беше възпрепятстван. Каза, че никога не си е мечтаел дори, че вие може да му дойдете на крака.
Ема въздъхна. Може би трябваше да е благодарна на съдбата, че поне в това е имала късмет. Не й се мислеше, какво би станало ако се беше оказала на едно и също място с Алек и с Дилън. Определено това, което беше намислила щеше да се провали.
- Алек какво има против Джейк Дилън. Останах с впечатлението, че работят заедно.
- Господин Дилън му е един от най- големите клиенти. Бизнеса, който правят е доста мащабен. Но господин Дилън също е много опасен човек, а нишката на доверието и добрите бизнес партньорски отношения е много тънка и крехка в нашият бранш. Господин Бойл се почувства, така да се каже, застрашен от господин Дилън. Той е вечерял с вас…
- Ооо, моля ти се! Не ми казвай, че е ревнувал. Нямам нищо общо с Джейк Дилън. Нещо повече, той е един подлец и безскрупулен лицемер! Също като Алек, между другото. Не бих се хванала с него по същите обстоятелства, по които не желая и Алек. Те са един дол дренки! На този етап не ме интересува никой мъж. Ясно? Можеш да му го кажеш.
- Това няма да му се хареса!
Тя се обърна уж случайно назад, като изимитира отегчение, и видя, че двамата мъже, които я преследваха все още бяха там. Сега си говореха в страни от алеята.
- Но между другото ме помоли да ви предам, че ви поздравява за статията ви. – продължи Вини, - И ви благодари, че отново не сте споменали името му.
Ема въздъхна и отново се обърна напред към него.
- Благодаря. Кажи му да не се тревожи. Обещах му и ще си изпълня обещанието. От мен няма да излезе нищо за него и бизнеса му. Но това е само знак на добра воля. Да не си прави изводи от това!
- Много великодушно от ваша страна…може би все пак таите някакви чувства към него, които са останали от преди? Може би ще успея да ви убедя да дойдете с мен…
- Не! Не чу ли какво ти казах? – тя изфуча, - Трябва да тръгвам. Съжалявам, че ще го разочаровам, но няма да дойда. Кажи му да забрави, така както аз забравих.
- Вие направихте ли го наистина? Толкова бързо ли забравихте всичко, което преживяхте двамата заедно.
- Опитвам се.
- Той не иска да забрави…
- Виж! – започна тя и скръсти ръце пред гърдите си, - Вини, не желая да чувам подобни думи от теб…
- Тогава елате с мен за да ги чуете лично от човека, който много иска да ви ги каже. Аз не искам да съм посредник. Не мислете, че ми е лесно.
- Може би ще дойда, - излъга тя, - но не сега.
Лицето му трепна. Той я загледа подозрително.
- Наистина ли? Наистина ли ще дойдете, госпожице Дарси? Това ли да му предам?
Ема се намръщи. Не й се искаше да потвърди, но нямаше как в момента да се отърве от него за да може да я пусне да си върви. Трябваше да се отърве и от другите двама.
- Казах, че може би ще дойда, но не обещавам. Просто му кажи, че ще стане тогава, когато аз реша. Ако реша. Затова нека спре да те праща при мен.
Вини се усмихна и закима.
- Разбира се, ще му предам точно думите ви.
- Сега вече ме остави на мира.
Той се отдалечи като даде знак на другите мъже да тръгват. Ема ги проследи докато се отдалечават.
Тогава се сети.
- Я ми кажи нещо! – подвикна след него.
Вини се спря и се обърна към нея, като зачака въпроса й.
- Искам да знам, кажи ми! – започна тя, - Дали Алек има нещо общо с убийството на онзи мъж вчера тук в парка?
- От къде предположихте, че господин Бойл би могъл да има нещо общо? – попита я той.
- Защото някои агенции така предполагат. Но информацията не е официална. А и той е работил с него преди години, нали?
Вини се замисли, не й отговори веднага.
- Госпожице Дарси, не съм аз човека, който трябва да ви говори за това. Виждам, че все пак в определена степен за вас също е полезно да се срещнете с господин Бойл!
- Просто ми кажи, Вини! Искам да знам.
- Мога да ви уверя, че Господин Бойл този път няма нищо общо с каквото и да било убийство. Нещо повече. Откакто вчера чу за случилото се, той сам се опитва да разбере кой е виновен.
- Така ли? Нима!
- Точно така. Защото той е убеден, че срещу него има някакъв заговор. Подозира, че някой от партньорите, с които работи, се опитват да го компрометират.
- Кой? – попита Ема.
- Не знаем кой е, но ще разберем. – отвърна й Вини със суров поглед, - А вие знаете, че тогава господин Бойл не прави компромиси. И тогава наистина става лошо! Няма да има втори шанс за този, който се е опитвал да му попречи на бизнеса.
Ема се замисли. Точно това беше проблема. Алек никога не е мислил да се откаже от това, с което се занимава. И никога, никога нямаше да го направи.
И точно това беше причината тя да не иска да е с него. С това си решение, с този начин на живот, той никога нямаше да я има…
Когато отново понечи да каже нещо, видя, че те си бяха тръгнали. Нямаше ги вече.
Затова пък другите двама непознати стояха от другият край на паркинга и я наблюдаваха.
Без повече да чака, Ема бързо отключи колата си и скочи вътре. Излезе от паркинга още преди мъжете да реагират. Успя да ги види на огледалото за обратно виждане бързо да тичат между колите. Нямаше шанс да я настигнат, тя се усмихна и настъпи газта. Сега вече беше убедена, че те бяха от хората на Джейк Дилън. Не беше сигурна дали си мислеха, че ги е видяла. Може би си мислеха, че тя не би ги забелязала. Но, предположи че, сигурно си нямаха и представа, че тя беше много добра в това и не подозираха колко е наблюдателна. Отново се усмихна. Може би следващият път Джейк Дилън трябваше да изпрати някои по- добри. Жалко, че щеше да го разочарова…
Когато вече стигна къщата си, беше сигурна, че мина през целият път до нея абсолютно сама, без никой да я следи. Затова отвори с дистанционното гаража си и прибра колата си вътре. След това заключи всичко отзад, както и предният вход от към улицата.
Започваше да става тъмно, но тя не включи осветлението. Застана за няколко минути зад плътната завеса при прозореца на хола си и се загледа неподвижно навън. Нямаше никакво движение. Само от време на време преминаваха автомобили по улицата, но никой не намали или нещо подобно.
Затова тя се отпусна и се запъти към банята. Мислеше след това да вечеря и да си ляга. Достатъчно дълго отлага, вече едва стоеше на краката си. Определено денят си беше дълъг.
Докато се къпеше осъзна, че може би все пак Доминик имаше право. Едно евентуално пътуване щеше да помогне в случая. Така би могла да избегне среща с Джейк Дилън. Защо иначе той ще праща хората си да я следят? За да разбере къде живее. Защото може би щеше да й поиска най- малкото поне обяснение.
А тя нямаше огромно желание вече да се среща с него. Статията й вече беше факт.
Спря душа и уви хавлии около косата и тялото си. Изтича боса до телефона и записа съобщение на секретаря, че отсъства от града за дълго и ще се обади на всеки, който остави съобщението си за нея.
Готово. Така щеше да е по- спокойна, докато разбере какво ще се случи през следващите дни и докато реши какво да прави занапред. Знаеше, че ако имаше някакви новини, свързани с нейната статия, Доминик веднага щеше да й пише.
Тя отиде до спалнята и махна хавлията от косата си. Сложи набързо сатенена нощница с тънки презрамки и разреса мократа си коса. Беше дълга до кръста и бавно съхнеше, затова я пусна и я остави да изсъхне от само себе си, докато си приготви вечерята. След това щеше да се заеме с покупките от днес, които все още стояха стоварени върху леглото й.
Но докато беше в кухнята и си правеше салата, й се стори, че чу шум от към спалнята си. Заслуша се за момент, но знаеше, че сигурно й се е причуло, защото до преди малко беше там и нямаше нищо необичайно. Продължи с рязането на зеленчуците, когато втори шум, по- силен от първият я накара да замръзне с ножа в ръка.
Тръпки я полазиха, осъзнавайки, че все пак има някой в къщата й.
Дишай, наложи се да си напомни тя.
Сякаш отне цяла вечност да се обърне към вратата само за да се увери, че не е сама.
Тогава всичко се случи много бързо. Една огромна тъмна фигура се появи на вратата на кухнята й, влезе вътре и се прокрадна към прозореца. Ема сподави вика си, защото изведнъж беше невъзможно да намери гласа си за да извика. Сякаш някаква буца се беше спряла на гърлото й и й пречеше да издаде какъвто и да е звук.
Мъжът изглеждаше огромен. Той се надвеси над нея, толкова голям, че затъмни прозореца. Носеше черна маска от плат, изрязана на очите, носа и устата. И гледаше към ножа й.
Ема се уплаши, когато още три тъмни огромни фигури се появиха на вратата.
Някакъв песимистичен глас се появи. Каквото и да си беше въобразявала преди, определено нямаше шанс дори само срещу един от тях, пък какво оставаше за четирима.
Дори и перфектно да си припомнеше сега някоя от техниките за самозащита, то това нямаше да помогне.
Стандартният ритник в слабините, разбира се. Същият песимистичен глас в главата й проговори отново, напомняйки й, че нямаше да се справи с това, и с нея беше свършено...
Млъкни, сопна се на гласа, преди ужасът да я е извадил от строя. “Ако ще става нещо с мен, поне да помъкна някой със себе си.” Опита се да преглътне буцата, така че да оформи приличен писък. Въпреки, че кой щеше да я чуе?
Кое е най- лошото нещо, което може да се случи? Помисли си тя и трепна. Това определено беше грешният въпрос. Сега вече имаше проблем да диша нормално.
Добре, помисли си отново, кое е най- лошото нещо, което мога да преживея? И този въпрос не й харесваше много. Но премисли отново възможностите, които взе под внимание, все пак имаше нож в ръката си.
Опита се да остане спокойна, да не се паникьосва. Но беше много късно вече. Изведнъж единият от мъжете се спусна внезапно към нея, измъкна с лекота ножа от ръката й и изви ръцете й отзад зад гърба.
- Не! Пуснете ме! – извика им.
Косата й, все още мокра, падна пред лицето й.
Тя се заблъска и зарита, за да се освободи, но беше много слаба в ръцете на едрия мъж.
- Махни си ръцете от мен! Пусни ме! – заповяда тя.
Дори и виковете й не помогнаха, защото мъжете се погрижиха и за това. Единият от тях върза устата й, а след това сложиха черна превръзка и на очите й.
После изведнъж усети, че земята изчезна под краката й, когато единият от мъжете я взе на ръце и тръгна с нея навън.
Ема отново се опита да се бори, но беше абсолютно безсмислено. Ръцете й бяха вързани зад тялото й, а железните хватки на мъжа я стискаха до изтощение.
Усети, че са вън на улицата, защото й стана студено, все още беше облечена само с тънката си сатенена нощница. Мократа й коса се опираше по гърба и раменете й и я накара да потръпне от студ. Но тя почти не обърна внимание на това, опитвайки се да измисли нещо за да се освободи. Но какво? Нито можеше да мръдне, за да се развърже, нито можеше да говори, за да каже нещо.
След това се чу отваряне на врата на автомобил и мъжа, който я държеше, я постави внимателно на седалката. После метнаха нещо върху нея, наподобяващо на тънко одеяло или нещо подобно. Но то не я стопли, кожената седалка под нея беше студена, усети я с голата си кожа.
Остана за момент неподвижна, ослушвайки се, очаквайки колата да тръгне, но не стана така. Усещаше наблизо до себе си присъствието на единият от мъжете, другите трима не се чуваха. Беше пълна тишина сега. Тя се сети, че не беше чула досега гласовете на тези мъже. Може би това би й помогнало да разбере кои са и за кого работеха. Определено не бяха от хората на Алек. Но явно бяха професионалисти.
След около десет минути и напразни усилия в молитви някой от съседите да забележи съмнителната кола пред дома й и непознатите огромни мъже за да съобщи на полицията, Ема усети, че колата потегли. Сега от двете й страни имаше по един от мъжете.
Пътя премина отново в мълчание, никой не пророни и дума. За разлика от Ема, която се дърпаше и шаваше в опити да се освободи и да каже нещо през цялото време.
Можеше да предположи, че са пътували около двадесет минути преди автомобила да спре. Мъжете я изведоха навън и един от тях отново я вдигна на ръце. Ема чуваше стъпките му, докато преминаваше през нещо като мозайка, после усети че се изкачваха по стъпала. Спираха за момент и отново продължаваха. Имаше скърцане на врати от отваряне и затваряне.
И най- после я сложиха да седне на някакъв стол. Тя се отпусна и седна без да се съпротивлява този тъп. Тук в помещението беше приятно топло.
Но когато развързаха ръцете й, тя автоматично ги вдигна към лицето си за да се освободи от превръзките от лицето си. Дръпна кърпата от устата си надолу и след това развърза другата. Стана и се огледа из стаята, в която се намираше, беше й абсолютно позната. Знаеше къде се намира. Беше кабинета на Джейк Дилън, добре оборудван със скъпите мебели и луксозно обзавеждане. Същият кабинет, в който предната вечер тя го беше упоила. Ема погледна към големият кожен диван, където го беше оставила упоен. Сега беше празен.
Но бързо помести очите си от него и огледа стаята. В ъгъла до вратата имаше едър мъж, който я наблюдаваше безмълвно, и още един в срещуположният ъгъл, където се намираше огромният плъзгащ прозорец, водещ към голяма тераса. Бяха барикадирали и двата възможни изхода.
Ема оправи все още мократа си разбъркана коса и разтри китките си, изтръпнали от връвта, с която бяха вързани.
Точно, когато приготви най- убийственият си поглед и го насочи към един от двамата мъже за да го атакува с обиди и въпроси, вратата се отвори рязко.
- Е, госпожице Дарси… - Джейк Дилън влетя в стаята с мрачно, като буреносен облак лице, - или трябва да кажа Кейт?
Но когато я видя, облечена само в тънкият сатен, с голи рамене и боси крака, спря на място. Ханк, който тя разпозна, и който вървеше след него, също спря внезапно, на косъм да се блъсне отзад в гърба му.
Ема се стегна, изпъчи гърба си и вдигна брадичка, готова да се опълчи срещу Джейк Дилън.