автор: mirei

в гривестото утро

сфинксът на премълчаната любов
пак играе с бъдещото си котило

негова е равнината
нито роби, нито сноби

слушам как птицата с глава на фараон
сам-сама строи
пирамидата на вечната си песен

колко леко е да легнеш в нея
ничий
бос като роса

да отвориш клетката
на златната възможност
да си ти
и тя