автор: midnight_witch

Когато мъжете проливат сълзи,
Бог, навярно ги гали отгоре:
казва –право е, сине, знам че боли,
хлопай , ще ти отворят!

Има истински рани, от думи и камъни,
да изпишат със белег душата ти.
Възмъжава се само, ако си падал...
Изправи се, когато плачеш!

Мълчаливо ще стискаш на живота врата,
и ще слагаш над гробове цвете.
От потта си ще даваш на масата хляб
и любов, да го замесят.

И когато мъжете проливат сълзи,
бие житото люта градушка.
Мълчаливо с дланта си избърсват очи
и прогонват от душите си сушата.