На простия са нужни две неща,
да има власт и шепа подчинени.
Не му е нужна много свобода
за да го помнят цели поколения.
С властта ще срине всякакви представи
за ред, закон, морал и идеал.
След себе си безумстваще остави
с един въпрос: Защо ли е живял?
Въпросът ще е впит в дланта народна,
до кръв от простотия ще боли.
Простак със власт и днес е още "модно"
и днес той чупи светлите мечти.
Но ти недей в простак се разпознава.
Макар без власт, но умен, ти бъди.
Със добрините си, човек остава
и тлее като спомен без сълзи.
Простащината няма стил и мода.
Тя може всеки миг да сполети
онези дето искат, но не могат
да лидерстват над дребните мечти.