автор: ZAGORA

В прозореца ми плаче кротко дъжд.
Безмълвно разговарям с тишината.
И колко странно-в мене изведнаж
потрепна струната позната...
Започнах да се стапям.Ей така!
Но не изчезнах-само се разтворих
в небе лазурно,в блеснала роса...
С гласа на влюбените заговорих.
Превърнах се във птица волнокрила,
във гребен бял на плиснала вълна,
в лозница тежък плод родила,
в сподавен вик на раждаща жена...
Във болка се превърнах,в гняв и радост,
във ласка нежна и във тиха мъка,
превърнах се във среща и разлъка...
В прозореца ми плаче кротко дъжд.
Безмълво разговарям с тишината...