автор: didka-ta

Светът е станал толкова мрачен, хората са се свили в черупките си и всеки си преживява личните несгоди сам, затворил напълно вратата към околния свят.
Няма го онова ведро настроение по улиците, няма ги пълните улици с усмихнати хора и добронамерени граждани. Колко малко му трябва на един човек, за да се усмихне, да подаде ръка на приятел, просто да поздрави? Една мила постъпка, един жест на съпричастност към по-възрастен! Всички сме се озлобили така, че вече сме забравили какво е добро, забравили сме добрите дела, които някога сме правили. Имам чувството дори, че вече всеки гледа той да е добре, без да се интересува от нищо и от никой. И как няма да е така? Прибираме се от работа, включваме телевизора и новините ни поглъщат отвсякъде. Всяка вечер слушаме едно и също, което всъщност ни потиска, изнервя ни и забравяме за хубавите неща в живота. Втълпяват ни само негативни емоции и ситуации, а нещата съвсем не започват и не свършват с това. Трябва да сме оптимисти, трябва да вярваме в доброто, трябва да вярваме, че рано или късно всяко нещо ще си дойде на мястото, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-добри! В крайна сметка надеждата е тази, която трябва да ни крепи, защото след всяка буря следва слънце! Дори сега да сме потънали в своите проблеми, да се чудим как да свържем двата края и да сме изнервени от тази ужасна ситуация, ще дойде моментът, в който слънцето ще изгрее и над нас, и тогава ще гледаме на живота от друг ъгъл. Времето, в което сме се надявали и сме вярвали животът да стане по-добър, ще ни се струва много, но ще си струва да го преживеем, защото наградата ще бъде голяма! Тогава светът ще бъде друг, хората ще бъдат други, а това наистина си заслужава!
Да живеем в един по-добър свят!