автор: apostolicia

Госпожа Издайникова беше същество, изтъкано от противоречия (или по-скоро издялано от противочерия, а най-добре замесено от противоречия, тъй като всичко по нея приличаше на превтасало тесто).
Корените на противоречивата й същност се криеха в задиакалния й знак, разбира се. Слава Багу, че някой – вече не помнеше кой – случайно я запали по астрологията, та да се изясни най-после със себе си. Да запалиш г-жа Издайникова не беше никак трудно, трудното беше да задържиш вниманието й повече от няколко дни. Но интересът й към астрологията надмина всички очаквания. Тя прочете – нещо, в което наистина беше силна – томове книги по въпроса, образова се така да се каже и дори цитираше класици в жанра, но пропускаше да спомене този детайл. Така повечето й познати, пред които щедро разпръскваше знанията си, смятаха цитатите за нейни собствени мисли, а нея самата – за рядко интелигентна жена. Всъщност тя просто компенсираше липсата на интелект с феноменална памет.
Благодарение на астрологията г-жа Издайникова успя да си обясни криво-ляво собствената си противоречива същност, както вече споменахме. Тя беше представителка на дръзновената зодия Овен и ужасно се дразнеше на завитите рогове, с които откровено злобни, набедени художници украсяваха зодиакалния й знак. Без съмнение зодията беше причината за огнения темперамент на г-жа Издайникова. Поради факта, че винаги се целеше във високите топки, в живота й имаше повече греди, отколкото голове, но пък това спомогна за развитието на едно особено твърдо чело. Освен това г-жа Издайникова имаше склонност към авантюри и нови начала, която стана причина за два-три изключително успешни (по нейно мнение), но печално кратки брака, както и за още купища поразии, които г-жа Издайникова беше сътворила в своята недалечна младост. Ако обаче беше само това, може би нещата щяха да са наред, но те не бяха. Споменахме за противоречията, нали? Та г-жа Издайникова откри, че върху рождения й хороскоп огромно влияние има зодията на традициите и старините – Козирог. Ето това я порази не по-малко от... от всичко, което я изненадваше всъщност – тя почти непрестанно беше поразена от нещо. Незабавно заключи, като един истински философ, че ще трябва някак да живее със символа на новото и символа на традицията обединени в едно същество. „Ах, горко ми!”- проплака г-жа Издайникова, но само защото наоколо имаше хора, които биха могли да я чуят. Иначе г-жа Издайникова си беше съвсем рационално същество и, ако нямаше публика, надали би си правила труда да оспорва божията воля. От една страна г-жа Издайникова беше много сантиментална (Овен) от друга обаче здраво беше стъпила на земята (Козирог). Понякога нямаше нищо против да погледа някой сапунен сериал – толкова са романтични, ах – но пък е истинска срамота да си губиш времето с латино-глупости, когато по Дискавъри дават „ Ловци на митове”. Г-жа Издайникова минаваше за културен човек и за да запази този си имидж, си дереше слуха със сложни оркестрови пиеси за цигулка, вместо кротко да си пусне някоя прочувствена песен на Лили Иванова, която всъщност тайно харесваше.
Името на достопочтената г-жа Издайникова беше Виолета – обстоятелство, което ако мемоаристът й е пропуснал да спомене досега, тутакси би си намерила друг. Някак се чувстваше задължена да опази честта на това, по нейно мнение, доста непретенциозно име, чието единствено достойнство и шанс да блесне беше, че тя самата го носи. В интерес на каузата да изтръска праха от името си г-жа Издайникова се обличаше главно в лила, макар че всъщност харесваше розово. Позволяваше си да се облича в любимия си цвят едиствено отдолу - сиреч всичкото бельо на г-жа Издайникова беше розово. Намираше го за изключеително подходящо, особено когато седи пред своя компютър.
От всичко на света г-жа Изадайникова най-много обичаше да флиртува. Обожаваше някой да ровичка в личността й, да я изследва душевно, да й казва колко е прекрасна, умна и завладяваща. И тъй като времето, когато наистина беше прелестно създание безвъзвратно беше отминало поради пословичната страст на г-жата към добрата храна, тя откри в Интернет отлична възможност да си доставя удоволствие от добрия флирт, докато бели картофи или кърпи розовите си гащи, по чиито дантели постоянно се появяваха дупки от напъване, предвид обемите, които трябваше да бъдат все пак напъхани в тях.
До появата на г-жа Издайникова в пространството, Мрежата едва ли бе виждала по-голяма фурия. За нула време тя завърза няколко горещи романа. Прецени, че повече от четири връзки не би могла да поддържа едновременно и затова се отказа от недораслите тийнейджъри, в чиито речник се намираха не повече от десет думи заедно с междуметията. И без друго те не можеха да я обсипват с купищата комплименти и красиви слова, от които имаше вопиюща нужда нейната артистична душа.
(следва)