Над покриви и капандури,
над проиграни реверанси,
над всички чули-недочули,
над сродници и тук, и в странство,
над великани и джуджета,
над баби-яги и снежанки,
над мравки, към върха закретали,
над котките на кака Станка,
над собственото си безсмъртие
и над смъртта на всичко живо,
и над къртиците, разкъртили
и въздуха ни, който имаме,
над побелелите въпроси,
над делничната арогантност,
над малкото, които носят
на многото греха на пластове,
над мен и теб, мой сине, майко,
над скрилите сълзи бащици,
над яхтите и таратайките,
над черния хайвер и триците,
над нощните чаршафи временни,
над постоянството миньорено,
над любовта, за малко бременна,
над плодовете и над корените,
лети и гледа от високото,
отдавна тленното прочел,
и ми намига синеоко
стар червей в човка на врабче.