автор: limonka

Странна беше нашата среща, море.
Цяла година не сме се виждали,
а се докоснахме само едва-едва
като отдавна омръзнали си съпрузи.
Разхождах се с дрехите по брега
и гледах как всички,
те прегръщаха диво и лудо…
Странна беше нашата среща, море.
Сама съм в стая за двама,
а сънувам, че заспивам
гушната на брега.
Легло ми е пясъкът,
завивка – вятърът,
а луната не е забранена дума,
а си е просто онази луна
към която гледаме
с младите си сърца.
Странна беше нашата среща, море.
Всъщност, питам се,
срещнахме ли се….