автор: LittlePerfectC

Напиши един стих и за мен –
не за да бъде реци/прочно
(като дроб),
а за да усетиш тръпката от думите,
преливащи през онова,
което с теб наричаме душа
(защото все така духовни сме един към друг
и все така обгръщаме се с грижи).

Нито доблестта полу-измислена,
нито красотата, която тихо таиш,
ще са достатъчни, за да преглътнеш
сухият залък на заблудата, че
утре всичко ще е по- добре.

Въпреки тъмните стихове,
всяка твоя сянка ме прави
йо/та
по-щастлива,
а усмивките върху тревогите дават
огромен остатък.