Моето лято само по корона
слиза от морето –
голо торнадо,
виснало в началото на края.
Предвещано е –
всички пътища водят до събота,
всички любови – отвъд плътта
на платнохода.
По кръглата ми кожа
се давят мълнии,
ти и стоногата ми вяра.
Ти си стоногата ми вяра,
а аз съм стоножката,
на която
само час е достатъчен,
само час вяра.